Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

510/14.10.2015 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Административен съд – Монтана, ІІІ състав в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Момчил Таралански

 

при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно дело № 421 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по жалба срещу заповед за заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес по реда на §16, ал.3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗИДЗГрР) във връзка с чл.92, ал.13 от ЗГрР и във връзка с чл.145, ал.2, т.1, предл.1 от АПК.

           Жалбоподателят Т.П.К. в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, обжалва заповед № 1490/05.08.2015 г. на Кмета на Община Монтана за заличаване на адресната му регистрация по настоящ адрес по реда на §16, ал.3 от ЗИДЗГрР във връзка с чл.92, ал.13 от ЗГрР. В жалбата си поддържа, че са налице фактически и правни основания за отмяна на незаконосъобразния административен акт – нарушения на формата на акта, съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на акта и противоречие на акта с материално-правна норма – основанията за отмяна по чл.146, т.3-4 от АПК. Чрез процесуалния си представител моли съда, като установи изложеното, да задължи ответника да отмени заповедта за заличаване на регистрацията му по настоящ адрес.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Монтана, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да бъде отхвърлена, като навежда доводи, че същата е законосъобразна.

 

 

         По допустимостта на жалбата.

 

По делото се обжалва заповед по реда на §16, ал.3 от ЗИДЗГрР във връзка с чл.92, ал.13 от ЗГрР, която заповед е индивидуален административен акт, който засяга пряко лични права и законни интереси на адресата. Съдът, като взе предвид, че жалбата е предявена от физическото лице – адресат на заповедта, намира, че е налице пряк правен интерес от подаване на жалбата. Жалбата срещу е депозирана в предвидения от закона 14-дневен срок - 24.08.2015 г. – л.2 по делото от връчването - 10.08.2015 г. – л.10, стр.ІІ т.е. същата е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.92, ал.13 от ЗГрР, поради което съдът приема, че е допустима.

 

По основателността на жалбата.

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Установи се, че жалбоподателят Т.П.К. е имал регистрация по постоянен и настоящ адрес ***, считано от 10.06.1996 г., респективно 04.08.2010 г. С адресна карта за настоящ адрес вх. № 70/23.04.2015 г. жалбоподателят е заявил настоящ адрес ***. За целите на това производство, съгласно разпоредбата на чл.92, ал.3 от ЗГрР, е подадена декларация и от собственика на имота А*** Д*** Ц*** (л.26-27), в която е дадено съгласие в имота да живеят 8 лица, които са индивидуализирани с три имена и ЕГН* * удостоверение изх. № 70/27.04.2015 г. на Община Монтана е удостоверено, че Т.П.К. е със заявен настоящ адрес ***.

Със заповед № 1302/21.07.2015 г. на Кмета на Община Монтана (л.14) е разпоредена проверка за спазване изискванията на чл.92 и чл.99а от ЗГрР за извършените адресни регистрации в периода 01.07.2014 г. – 30.04.2015 г. за всички населени места на територията на Община Монтана. С протокол от 04.08.2015 г., комисия, назначена с визираната заповед, е констатирала, че за проверявания период в с. С*** с адресни регистрации по настоящ адрес вх. № 65-74/27.04.2015 г. са регистрирани 9 лица и заедно с тези, които са там с регистрация по постоянен адрес са 11 лица, които живеят в три стаи. При направената проверка на място в имота, е установено, че жилищната сграда се състои от три стаи, с разгърната застроена площ от 70 кв.м. Собственикът на имота е заявил, че регистрираните по настоящ адрес лица били работници в цеха му, които преспиват в къщата, когато смяната им свърши. При проверката, освен двете лица с регистрация по постоянен адрес, не се установени лицата, които са регистрирани по настоящ адрес. Заключението на междуведомствената комисия е, че в конкретния случай е възможно наличието на нарушение на чл.99а от ЗГрР.

Въз основа на констатациите в този протокол, с обжалваната заповед № 1490/05.08.2015 г. на Кмета на Община Монтана е заличена адресната регистрация по настоящ адрес по реда на §16, ал.3 от ЗИДЗГрР във връзка с чл.92, ал.13 от ЗГрР на Т.П.К..

 

Въз основа на установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган – местно и функционално – Кмета на Община Монтана, в която е адресно регистриран жалбоподателя, съгласно разпоредбата на §16, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗГрР.

Актът е постановен в изискуемата се от закона писмена форма, с отбелязване на мотивите за издаването му – конкретните фактически и правни основания, съгласно чл.59, ал.2 от АПК във връзка с § 16, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗГрР и чл.92, ал.13 от ЗГрР. В самата заповед няма изложение на фактическите основания, доколкото същите се съдържат в подготвителния акт – протокола на комисията от 04.08.2015 г., което е допустимо, съгласно трайната съдебна практика по приложението на АПК. Тези фактически основания са свързани с нарушението на чл.99а от ЗГрР, а именно в имота, където е регистриран жалбоподателя, броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.

При провеждане на административното производство и издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото с изрична заповед е назначена комисия и персонално е определен състава й; конкретизирана е проверката по време, място и срок за извършването й и заповедта е издадена в регламентирания от закона 3 дневен срок след съставянето на протокола на комисията. Събрани са писмени доказателства, които са дали възможност на органа да направи законосъобразен извод за нарушение на разпоредбата на чл.99а от ЗГрР и оттам за заличаване на направената регистрация по настоящ адрес.

Издадената заповед не е в противоречие с материално-правните норми на чл.92 и чл.99а от ЗГрР, които уреждат административното производство по регистрация по настоящ адрес и е в съответствие с целта на закона – недопускане на регистрации по настоящ адрес, които нарушават закона.

Следва да се отбележи във връзка с изричното възражение на процесуалния представител на жалбоподателя, че използвания в междинния акт – протокола на комисията израз „възможно е да е налице нарушение на чл.99а ЗГрР“ действително е в известна степен условен и не следва да се използва в актовете в административното производство, най-малкото защото не съдържа безусловни констатации, въз основа на които органа да обоснове своя правен извод в обжалвания административен акт. Доколкото, обаче, по делото се установи безспорно, че в жилището на собственика са регистрирани 11 лица – 2 по постоянен адрес и 9 по настоящ адрес, съдът намира, че хипотезата на приложимата правна норма – чл.99а от ЗГрР, действително е осъществена. В жилището, което обичайно се обитава от 2 лица има възможност за регистриране на 4 лица, при спазване правилото на посочената норма. Регистрирани са 9 лица, което е пряко нарушение, доказано с допустимите доказателствени средства – писмени доказателства. Следва да се изтъкне, че общия брой на регистрираните лица на всички правни основания надвишава значително броя на обичайно обитаващите жилището, като в случая е неприложима нормата на чл.99а, предл. ІІІ, доколкото по делото няма никакви доказателства, нито твърдения дори за родствени връзки между регистрираните лица и собственика на имота.

Съществен факт е установен и при проверката на място от междуведомствената комисия – в жилището от 11 регистрирани лица, са пребивавали само двамата, които са регистрирани по постоянен адрес, единия от които е собственика на имота. Този факт, съпоставен и с горепосочения, че регистрацията по настоящ адрес е извършена едва в началото на настоящата година, навежда на извода, че регистрацията по настоящ адрес е направена не само в нарушение на нормата на чл.99а ЗГрР, но е регистрация ad hoc и вероятно за цели, които са свързани със злоупотреба с избирателни права, уредени в КРБ и Изборния кодекс. 

Обжалваният акт – заповед № 1490/05.08.2015 г. на Кмета на Община Монтана за заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на Т.П.К. е законосъобразен административен акт, жалбата срещу който следва да се отхвърли. По отношение на разноските, такива не са поискани от процесуалния представител на ответника, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Въз основа на изложеното и на основание чл.172, ал.2, т.5 от АПК във връзка с §16, ал.3 от ЗИДЗГрР и чл.92, ал.13 от ЗГрР, съдът

                                                         

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.К., с ЕГН * бизнес-център „О*** “, ет.* , чрез адвокат К.К. срещу заповед № 1490/05.08.2015 г. на Кмета на Община Монтана за заличаване на адресната му регистрация по настоящ адрес по реда на §16, ал.3 от ЗИДЗГрР във връзка с чл.92, ал.13 от ЗГрР.

 

Решението, съгласно разпоредбата на чл.92, ал.13 от ЗГрР, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: