Р Е Ш Е Н И Е  580

 

гр. Монтана,13 декември 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 08.12.2017 г. в състав:

                                                                  Председател: Огнян Евгениев

                                                                         Членове: Соня Камарашка

                                                                                        Рени Цветанова

 

при участието на секретаря: Ал. А*** и Прокурор: Галя Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, АдмДело № 492 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

 

            Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по Протест на Камелия Цветкова - Прокурор в Окръжна Прокуратура Монтана срещу чл. 23, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Лом.  

С Протеста се навеждат съображения за противоречие на оспорената разпоредба с текстове на нормативен акт от по-висока степен, а именно: Конституцията на РБългария и Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Твърди се, че данъкът е публично задължение, породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облагане, т.е.  данъкът е дължим само и единствено по силата на правната връзка между лицето и конкретния обект /недвижим имот, превозно средство и др./. Таксата от своя страна, е възмездна форма на потребление на публична услуга, на услуга в общ интерес. Разграничителният белег между данък и такса е елементът услуга като основание за плащане на таксата е ползването на услугата, т.е. такса се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата. Позовава се и на константната практика на КС. Анализирайки оспорената норма протестиращият прокурор установява, че въведените режийни разноски се дължат следствие на придобиване на общински имоти, при които възниква правна връзка между субекта /купувача/ и обекта /недвижим имот/, което е характерен белег на данъка, а за дължимостта му не е необходимо съответния общински орган да извърши услуга или действие. Моли съда да отмени оспорената разпоредба като незаконосъобразна и противоречаща на акт от по-висока степен, както и да присъди на ОП Монтана направените в производството разноски. 

            Ответната страна Общински съвет Лом уведомява съда за предприети действия за изменение и допълнение на Наредбата, без да представя доказателства в тази насока. 

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана поддържа протеста по съображенията и доводите изложени в него.     

Доказателствата по делото са писмени.

Настоящият състав при Административен съд Монтана след като обсъди сочените в Протеста основания във връзка със събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане от 06.11.2017 г. е разпределена доказателствената тежест между страните, а при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК са дадени допълнителни указания на административния орган, а именно да представи доказателства, установяващи всички обстоятелства визирани в чл. 28 от ЗНА.

По делото са представени като доказателства оспорената Наредба, ведно с Протоколи от Решения на Общински съвет Брусарци, с които е приета и изменяна оспорената Наредбата, обявления за образуване и насрочване на делото в ДВ бр. 93 от 21.11.2017 г., на информационното табло на съда и на сайта на ВАС.

 

По отношение предмета на делото.

Протеста е подаден против чл. 23, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Лом /Наредбата/, поради което и предмет на настоящото производство е единствено този подзаконов текст.    

По отношение допустимостта на Протеста.  

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК не предвижда срок при оспорване на подзаконов нормативен акт. Оспорените подзаконови разпоредби са действащи такива, както към момента на оспорването, така и към момента на постановяване на решението, поради което е налице годен предмет на оспорване и намира Протеста за допустим за разглеждане по същество.  

По отношение законосъобразността на оспорената разпоредба. 

Съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията - Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ - Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗМДТ - Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;  създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата гласи: При разпоредителна сделка с недвижими имоти приобретателите заплащат на общината: данък за придобиване на имущество на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, в размер определен с Наредбата за определяне  размера на местните данъци на Общински съвет Лом и 2 % режийни разноски, изчислени върху стойнността на: 1. Имота, предмет на продажбата; 2. Ограниченото вещно право, което се учредява; 3. Имота с по-висока стойност при замяна; 4. Реалния дял, който получава при делба.  

Основателно в протеста се посочва, че действащата нормативна уредба е императивна и категорична, че местните такси се заплащат единствено и само срещу извършвана услуга, а размерът им е обвързан с разходите по тази услуга.

Предвиденото в Наредбата заплащане на режийни разноски, от приобретателите по разпоредителни сделки с недвижими имоти, не посочва основанието, на което същите подлежат на заплащане, респ. какви услуги покриват. Законодателят не допуска въвежадане на такси, които нямат насрещна престация, а размерът им следва да съответства само и единствено на разходите по нейното извършване или по създаването на условия за повишаване на тяхното качество, аргумент от чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗМДТ. Единствената законова възможност, за определяне на друг размер на таксата, е тя да не покрива пълните разходи по предоставяне на извършваната услуга, без да има предвидена възможност същата да бъде по-висока от тези разходи – чл. 8, ал. 3 от ЗМДТ. Това означава, че общинските съвети  могат да определят по-ниски по размер такси в сравнение с услугите, които предоставят, но не и по-високи, а още по-малко такси без извършване на услуга.

От начина на формиране на оспорения текст, в частта, касаещ режийните разноски, не може да се определи същността и характерът на предоставяната услуга. От това може да бъде направен един единствен извод, а именно: за липса на насрещна престация, а от там и за липса на правно валидно и законово основание за дължимостта на такъв вид такса, наречени режийни разноски. 

Въпреки дадените, с разпореждане от 06.11.2017 г., от съда изрични указания на ответната страна, за представяне на доказателства по изпълнението на чл. 28 от ЗНА – такива не са представени.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно § 5, изр. първо от ДР на ЗНА - доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията, а общинският съвет безспорно е предвиден в Конституцията като орган на местно самоуправление. § 1а, т. 1 от ДР на ЗНА, в сила от 4.11.2016 г., изчерпателно урежда изключенията, за които не се прилагат условията предвидени в глави втора и трета, като изискванeто за мотиви по чл. 28, ал. 1 от с.з. не е в тези изключения, т.е. мотивите са изискване, което е императивно и не подлежи на отпадане. Дори да се приеме, че към момента на приемане на Наредбата, проектът на този подзаконов нормативен акт е отговарял на чл. 28 от ЗНА, то това не санира противоречието на оспорената подзаконова норма с акт от по-горна степен и не е основание за продължаване на нейното действие.

Настоящият състав споделя съображенията изложени в Протеста на Прокурор Камелия Цветкова и намира, че законодателят недвусмислено е разграничил основанията, при които се събира данък и тези, при които се събират такси. В случая, обаче, следва да се има предвид, че с протеста се твърди незаконосъобразност на предвидените като дължими режийни разноски, а разпоредбата е оспорена в нейната цялост, първата част от която предвижда задължение за заплащане на данък за придобиване на имущество, при условията на чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, в която част не се твърди и не се установява незаконосъобразност.

Ответната страна не доказва наличието на конкретен вид престация по отношение на предвидените режийни разноски, а липсата на такава води до липса на основание за събиране на такса, поради което и нормата в тази част се явява в противоречие с правни норми от актове с по-горна степен.  

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира че оспорената норма, в частта, уреждаща режийните разноски от Наредбата противоречи на правни норми от по-висок ранг, поради което следва да бъде отменена.

По отношение на искането за разноски.

Искането на Окръжна Прокуратура Монтана за присъждане на разноските по водене на производството е направено в хода на делото, поради което се явява допустимо. С оглед изхода на делото искането се явява и основателно, поради което съдът следва да осъди Община Лом, в качеството й на юридическо лице да заплати на Окръжна прокуратура Монтана сумата от 20 лева, представляваща такса по обнародване в ДВ на обявление за образуваното дело.  

                                              

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по Протест на Камелия Цветкова - Прокурор в Окръжна Прокуратура Монтана, текста на чл. 23, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Лом, В ЧАСТТА, както следва: „и 2 % режийни разноски, изчислени върху стойнността на: 1. Имота, предмет на продажбата; 2. Ограниченото вещно право, което се учредява; 3. Имота с по-висока стойност при замяна; 4. Реалния дял, който получава при делба“, като незаконосъобразна.

ОТХВЪРЛЯ Протеста на Камелия Цветкова - Прокурор в Окръжна Прокуратура Монтана, текста на чл. 23, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Лом, В ЧАСТТА, както следва: „При разпоредителна сделка с недвижими имоти приобретателите заплащат на общината: данък за придобиване на имущество на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, в размер определен с Наредбата за определяне  размера на местните данъци на Общински съвет Лом.“

ОСЪЖДА Община Лом да заплати на Окръжна Прокуратура Монтана сумата от 20 лева, представляваща такса по обнародване в ДВ на обявление за образуваното дело.

 

            Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен Административен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ :