Р Е Ш Е Н И Е  467

 

гр. Монтана, 20 октомври 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.10.2017 г. в състав:

                                                                  Председател: Огнян Евгениев

                                                                         Членове: Бисерка Бойчева

                                                                                        Рени Цветанова

 

при участието на секретаря: Ал. А*** и Прокурор: Г. Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, АдмДело № 326 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

 

            Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по Протест на Галя Александрова - Прокурор при Окръжна Прокуратура Монтана срещу чл. 44, ал. 3, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Брусарци.  

С Протеста се навеждат съображения за противоречие на оспорената разпоредба с текстове на нормативен акт от по-висока степен, а именно: Конституцията на РБългария и Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Твърди се, че данъкът е публично задължение, породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облагане, т.е.  данъкът е дължим само и единствено по силата на правната връзка между лицето и конкретния обект /недвижим имот, МПС и т.н./. Таксата от своя страна, е възмездна форма на потребление на публична услуга, на услуга в общ интерес. Разграничителният белег между данък и такса е елементът услуга като основание за плащане на таксата е ползването на услугата, т.е. такса се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата. Позовава се и на практиката на КС. Анализирайки оспорената норма протестиращият прокурор установява, че липсва насрещна престация на общината и същата е последица само от придобиване на общински имоти или на ограничени вещни права върху тях, което е същностна черта на данъка. Установява също разлика от посочените други случаи по чл. 44, ал. 3 от наредбата, където са описани конкретни действия на общинските органи. Моли съда да отмени оспорената разпоредба като незаконосъобразна и противоречаща на акт от по-висока степен, както и да присъди на ОП Монтана направените в производството разноски. 

            Ответната страна Общински съвет Брусарци счита протеста за неоснователен и заявява, че Прокуратурата не е съобразила нормата на чл. 111 от ЗМДТ, според който текст по производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса, а в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ се казва, че общините събират и други местни такси определени със закон, както и че е спазен текста на чл. 28 от ЗНА. Моли протеста да бъде изцяло отхвърлен.  

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана поддържа протеста по съображенията и доводите изложени в него.     

Доказателствата по делото са писмени.

Настоящият състав при Административен съд Монтана след като обсъди сочените в Протеста основания във връзка със събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане от 17.08.2017 г. е разпределена доказателствената тежест между страните, а при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК са дадени допълнителни указания на административния орган, а именно да представи доказателства, установяващи всички обстоятелства визирани в чл. 28 от ЗНА.

По делото са представени като доказателства оспорената Наредба, ведно с Протоколи от Решения на Общински съвет Брусарци, с които е приета и изменяна оспорената Наредбата, обявления за образуване и насрочване на делото в ДВ бр. 71, на информационното табло на съда и на сайта на ВАС.

 

По отношение предмета на делото.

Протеста е подаден против чл. 44, ал. 3, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Брусарци /Наредбата/, поради което и предмет на настоящото производство са единствено тези подзаконови текстове.  

По отношение допустимостта на Протеста.   

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК не предвижда срок при оспорване на подзаконов нормативен акт. Оспорените подзаконови разпоредби са действащи такива, както към момента на оспорването, така и към момента на постановяване на решението, поради което е налице годен предмет на оспорване и намира Протеста за допустим за разглеждане по същество.  

По отношение законосъобразността на оспорената разпоредба.  

Съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията - Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ - Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗМДТ - Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;  създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

Съгласно чл. 44, ал. 3, т. 1 от Наредбата гласи, че при разпоредителна сделка с общински имот - частна общинска собственост, физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2 %, от продажна цена на имотите или вещите.

Така действащата нормативна уредба е императивна и категорична, че местните такси се заплащат единствено и само срещу извършвана услуга, а размерът им е обвързан с разходите по тази услуга.

Предвиденото в Наредбата заплащане на режийни разноски, от купувачите по разпоредителни сделки с недвижими имоти – частна общинска собственост, не посочва основанието, на което същите подлежат на заплащане, респ. какви услуги покриват. Законодателят не допуска въвежадане на такси, които нямат насрещна престация, а размерът им следва да съответства само и единствено на разходите по нейното извършване или по създаването на условия за повишаване на тяхното качество, аргумент от чл. 8, ал. 1 и 2 от ЗМДТ. Единствената законова възможност, за определяне на друг размер на таксата, е тя да не покрива пълните разходи по предоставяне на извършваната услуга, без да има предвидена възможност същата да бъде по-висока от тези разходи – чл. 8, ал. 3 от ЗМДТ. Това означава, че общинските съвети  могат да определят по-ниски по размер такси в сравнение с услугите, които предоставят, но не и по-високи, а още по-малко такси без извършване на услуга.

От начина на формиране на оспорения текст на правната норма, цитиран по-горе, не може да се определи същността и характерът на предоставяната услуга, от което може да бъде направен един единствен извод, а именно: за липса на насрещна престация, а от там и за липса на правно валидно и законово основание за дължимостта на такъв вид такса, наречени режийни разноски.  

Въпреки дадените, с разпореждане от 17.08.2017 г., от съда изрични указания на ответната страна, за представяне на доказателства по изпълнението на чл. 28 от ЗНА – такива не са представени. Неоснователни в тази връзка са твърденията в молба вх. № 1611/12.10.2017 г. на Адм. Съд Монтана, че нормата на чл. 28 от ЗНА е спазена, тъй като подзаконовият нормативен акт е влязъл в сила след проверка по процедура за законност от страна на Областна администрация Монтана и Районна Прокуратура гр. Лом.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно § 5, изр. първо от ДР на ЗНА - доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията, а общинският съвет безспорно е предвиден в Конституцията като орган на местно самоуправление.

Отделно от цитирания § 5, изр. първо от ДР на ЗНА, § 1а, т. 1 от ДР на ЗНА, в сила от 4.11.2016 г., изчерпателно предвижда изключенията, за които не се прилагат условията предвидени в глави втора и трета, като изискванeто за мотиви по чл. 28, ал. 1 от с.з. не е в това изключение, т.е. мотивите са изискване, което е императивно и не подлежи на отпадане.

Дори да се приеме, че към момента на приемане на Наредбата, проектът на този подзаконов нормативен акт е отговарял на чл. 28 от ЗНА, то това не санира противоречието на оспорената подзаконова норма с акт от по-горна степен и не е основание за продължаване на нейното действие.

В тази връзка настоящият състав споделя съображенията изложени в Протеста на Прокурор Галя Александрова и намира, че законодателят недвусмислено е разграничил основанията, при които се събира данък и тези, при които се събират такси.

Ответната страна не доказва наличието на конкретен вид престация, а липсата на такава е липса на основание за събиране на такса, поради което и нормата се явява в противоречие правни норми от актове с по-горна степен.

Позоваването на чл. 111 от ЗМДТ се явява неоснователно, тъй като цитираната норма дава право за събиране на такса при осъществяването на определени производства, но това не означава, че същата тази такса следва да бъде лишена от насрещна престация, т.е. разпоредбата на чл. 111 от ЗМДТ не дерогира нормите на чл. 7 и 8 от същия закон.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира че оспорената норма от Наредбата противоречи на правни норми от по-висок ранг, поради което същата следва да бъде отменена.

По отношение на искането за разноски.

Искането на Окръжна Прокуратура Монтана за присъждане на разноските по водене на производството е направено в хода на делото, поради което се явява допустимо. С оглед изхода на делото искането се явява и основателно, поради което съдът следва да осъди Община Брусарци, в качеството й на юридическо лице да заплати на Окръжна прокуратура Монтана сумата от 20 лева, представляваща такса по обнародване в ДВ на обявление за образуваното дело.  

                                              

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по Протест на Галя Александрова – Прокурор при ОП Монтана чл. 44, ал. 3, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Брусарци, като незаконосъобразни.  

ОСЪЖДА Община Брусарци да заплати на Окръжна Прокуратура Монтана сумата от 20 лева, представляваща такса по обнародване в ДВ на обявление за образуваното дело.

 

            Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен Административен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ :