Р Е Ш Е Н И Е  248

 

гр. Монтана, 13 юни 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09.06.2017 г. в състав:

                                                                  Председател: Момчил Таралански

                                                                         Членове: Бисерка Бойчева

                                                                                        Рени Цветанова

 

при участието на секретаря: А. и Прокурор: А., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, АдмДело № 174 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

 

            Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по Протест на Галя А. – прокурор при ОП Монтана срещу  чл. 1, ал. 2;  чл. 19, ал. 1; чл. 21, ал. 4; чл. 22;  чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 27; чл. 28, ал. 1 и ал. 2; чл. 29, ал. 2; чл. 31; чл. 33; чл. 34; чл. 66; чл. 67 и чл. 68 от Наредба за управление на общинските пътища в Община Монтана, приета с Решение № 212 от 18.12.2008 година на Общински съвет Монтана.

С Протеста се навеждат съображения за противоречие на оспорените разпоредби с текстовете на Закона за пътищата и Наредба за специално ползване на пътищата, издадена от министерски съвет. Твърди, че Наредбата за специално ползване на пътищата е приложима и спрямо общинските пътища, поради което противоречието й с нея и със закона е незаконосъобразно. Моли съда да отмени разпоредбите като незаконосъобразни, като присъди на ОП Монтана направените в производството разноски.  

            Ответната страна Общински съвет Монтана не взема становище по протеста. От председателя на общинския съвет е постъпило писмо с приложена докладна с предложение до Общински съвте Монтана да извърши изменения в оспорените разпоредби.    

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана поддържа протеста по съображенията и доводите изложени в него.     

Доказателствата по делото са писмени.

Настоящият състав при Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и възражения на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане от 3 май 2017 г. е разпределена доказателствената тежест между страните, а при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК са дадени допълнителни указания на административния орган.

По делото са представени като доказателства оспорената Наредба, ведно с решението на Общински съвет Монтана, с които е приета същата, обявления за образуване и насрочване на делото в ДВ бр. 43/2017 г., на информационното табло на съда и на сайта на ВАС. Приета е и представената докладна записка на Кмета на Община Монтана до Общински съвет Монтана за изменение на оспорените текстове.

 

По отношение предмета на делото.

Протеста е подаден против Наредба за управление на общинските пътища в Община Монтана в частта, касаеща чл. 1, ал. 2;  чл. 19, ал. 1; чл. 21, ал. 4; чл. 22;  чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 27; чл. 28, ал. 1 и ал. 2; чл. 29, ал. 2; чл. 31; чл. 33; чл. 34; чл. 66; чл. 67 и чл. 68, поради което и предмет на настоящото производство са тези подзаконови разпоредби.  

По отношение допустимостта на жалбата.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК не предвижда срок при оспорване на подзаконов нормативен акт. Оспорените подзаконови разпоредби са действащи такива, както към момента на оспорването, така и към момента на постановяване на решението, поради което е налице годен предмет на оспорване и Протеста е допустим за разглеждане по същество.  

По отношение законосъобразността на оспорените разпоредби.

Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗП, специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за специално ползване на пътищата гласи, че специалното ползване на общинските пътища се извършва при условията и по реда на тази наредба и наредбите по чл. 23 от Закона за пътищата.

След приемане на оспорените текстове през месец декември 2008 г. са правени допълнения и изменения в Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване  на пътищата /НСПП/, последната приложима и за общинските пътища, /чл. 3 от същата/, с които са въведени нови нормативни изисквания и условия по отношение на урежданите с тези актове обществени отношения.

Оспорените, както следва: чл. 1, ал. 2; чл. 19, ал. 1;  22; чл. 24, ал. 2; чл. 27; чл. 28, ал. 1 и ал. 2; 29, ал. 2; чл. 31; чл. 33; чл. 34, ал. 1 и 2 от Наредба за управление на общинските пътища в Община Монтана след извършените промени в съответните правни норми, а именно: чл. 1, ал. 2 от ЗП; чл. 6, ал. 1; чл. 9 от НСПП; чл. 11, ал. 1 от НСПП; чл. 14 от НСПП; чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от НСПП; чл. 16, ал. 2 от НСПП; чл. 20; чл. 22, ал. 1 от НСПП, влизат в противоречие с последните норми, които са норми от по-висока степен. Предвидените нови условия по същество са различни изисквания, които уреждат обхвата на приложение на ЗП и НСПП, респ. имат значение за упражняване на съответно предвидените, в тези нормативни актове, права и набавяне на изискуемите за целта документи.

            Същевременно чл. 21, ал. 4 и 26, ал. 2 от местната Наредбата за управление на общинските пътища в Община Монтана предвиждат различни срокове на разрешенията за специално ползване в сравнение с предвидените в задължителната НСПП, а именно: чл. 8, ал. 3 от НСПП и чл. 13, ал. 2 от НСПП, което е недопустимо. По същия начин общинският съвет е подходил с текстовете на чл. 66; чл. 67 и чл. 68 от Наредба за управление на общинските пътища в Община Монтана, които предвиждат условия и правила за налагане на административни санкции, а последните императивно са уредени в ЗП и поради това не подлежат на уреждане с Наредба на общинските съвети, поради което и тези текстове са в противоречие с акт от по-висока степен и подлежат на отмяна.

Настоящият състав не установява противоречие на текста на чл. 34, ал. 3 от Наредбата с чл. 21, ал. 2, 3 и 4 и чл. 22а от НСПП.

На първо място чл. 34, ал. 3 от местната Наредба съответства на текста на чл. 22, ал. 3 от НСПП.  

Единствено обстоятелството, че подзаконовата норма не съдържа всички изменения направени в акта от по-горна степен, не я поставя в противоречие с него, тъй като празнотата се попълва от по-горестоящия нормативен акт, а това не съставлява противоречие. Освен това целта на приеманите от общинските съвети  Наредби не е да преповтаря текстове на по-горестоящите актове, а евентуално да доурежда неуредени отношения, които са в неговите правомощия.

Новите правни текстове, не водят автоматично до противоречие с първоначално приети такива, в които не е извършвана промяна в съдържанието, нито вменява автоматично задължение за общинския съвет да приеме същите текстове в своя акт. В тази връзка няма и правен механизъм, който да бъде приложен и общинският съвет да бъде задължен от правораздаващите органи да приеме норма с конкретно съдържание, респ. със статут на законово съдържание, тъй като приемането, респ. неприемането на конкретни текстове е изцяло в тяхно правомощие, а единствено съответствието на тези текстове с по-горестоящ нормативен акт е предмет на проверка.

Всяко последващо допълнение в закон или друг задължителен нормативен акт от по-висока степен, което не е отразено в акт от по-ниска степен, извън случаите, когато се касае до съществена промяна в самото съдържание на текстовете, не прави последният в противоречие с по-горестоящия такъв.   

На следващо, но не и на последно място, в НСПП, не се констатира норма, на която текста на чл. 34, ал. 3 от Наредбата на Общинския съвет да противоречи, а липсата на разпоредба, на която реално да противоречи оспорената подзаконова такава не я прави незаконосъобразна. В този смисъл е и решение по адм.д. № 159/2016 по описа на Адм. Съд Монтана.  

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира Протеса за частично основателен.      

По отношение на искането за разноски.

Искането на Окръжна Прокуратура Монтана за присъждане на разноските по водене на производството е направено в хода на делото, поради което се явява допустимо. С оглед изхода на делото искането се явява и основателно, поради което съдът следва да осъди Община Монтана, в качеството й на юридическо лице да заплати на Окръжна прокуратура Монтана сумата от 20 лева, представляваща такса по обнародване в ДВ на обявление за образуваното дело. 

                                              

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по Протест на Галя А. – Прокурор при ОП Монтана чл. 1, ал. 2; чл. 19, ал. 1;  чл. 21, ал. 4; 22; чл. 24, ал. 2; 26, ал. 2; чл. 27; чл. 28, ал. 1 и ал. 2; 29, ал. 2; чл. 31; чл. 33; чл. 34, ал. 1 и 2; чл. 66; чл. 67 и чл. 68 от Наредба за управление на общинските пътища в Община Монтана, като незаконосъобразни.

ОТХВЪРЛЯ Протеста на Галя А. – Прокурор при ОП Монтана срещу чл. 34, ал. 3 на Наредба за управление на общинските пътища в Община Монтана, като неоснователен. 

ОСЪЖДА Община Монтана да заплати на Окръжна Прокуратура Монтана сумата от 20 лева, представляваща такса по обнародване в ДВ на обявление за образуваното дело.

 

            Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен Административен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ :