Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

565/02.11.2016г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд  Монтана, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав :  

                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                 Членове: Мария Ницова 

                                                                                  Момчил Таралански             

                                                                      

при секретар Д.Д.  и с участието на прокурора К.Цветкова     

разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д.№441/2016г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производството е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана, с който се оспорват разпоредби от подзаконов нормативен акт на Общински съвет Монтана, с правно основание чл.186, ал.2 във вр. с чл.185 във вр.с чл.16, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.145, ал.5 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/.

           Прокурорът при Окръжна прокуратура Монтана с протеста, инициирал настоящето дело, оспорва разпоредби от подзаконов нормативен акт на Общински съвет Монтана, а именно чл.23, ал.3  в частта ”като към заявлението си прилага бележка от отдел ”Местни приходи” на община Монтана за липса на задължения за предходната година”; чл.26, т.2” има…задължения към общината за предходната година” и чл.29 в частта ”когато не се заплаща таксата по чл.28..” от Наредба за  реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на община Монтана, приета с решение №144 по протокол №15 от 24.07.2008г. на Общински съвет Монтана, изм. с решение №473 по протокол №41 от 27.05.2010г., изм. и доп.с решение№410 по протокол №15/18.12.2012г. /Наредбата/. В протеста се поддържа, че оспорените разпоредби от визирания подзаконов нормативен акт от местно значение в посочените части противоречат на действащите норми от по-висш юридически ранг – чл.72, ал.1  и чл.79 и чл.80 от ЗМДТ, както и на ЗОАРАКСД.  Предявява искане ” .. да отмените като незаконосъобразни чл.23, ал.3  в частта ”като към заявлението си прилага бележка от отдел ”Местни приходи” на община Монтана за липса на задължения за предходната година”; чл.26, т.2” има…задължения към общината за предходната година” и чл.29 в частта ”когато не се заплаща таксата по чл.28..” от Наредба за  реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на община Монтана, приета с решение №144 по протокол №15 от 24.07.2008г. на Общински съвет Монтана, изм. с решение №473 по протокол №41 от 27.05.2010г., изм. и доп.с решение№410 по протокол №15/18.12.2012г., като незаконосъобразни и противоречащи на нормативен акт от по-висока степен.”

             Пълномощникът на ответната страна адв.Ц*** , в с.з. излага доводи за неоснователност на протеста, твърди, че не са нарушени конкретни правни разпоредби. Без да са  нарушени императивни разпоредби на закона, приетите допълнителни изисквания са допустими. Предвид което протестът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски в производството.

            Окръжна Прокуратура Монтана, чрез представителя  в съдебно заседание, поддържа, че протестът е основателен, респективно, че оспорените разпоредби от Наредбата страдат от порок – противоречие с материалноправни норми и като такива са незаконосъобразни, като навежда доводи и съображения, съгласно изложените в протеста, при което предлага  същите да бъдат отменени, като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен. Претендира направените в производството разноски.

            Протестът на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана за оспорване на разпоредби от подзаконовия нормативен акт от местно значение, е подаден съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 във връзка с чл.185, ал.2, предл. 2 от АПК от орган, който е

 

оправомощен за упражни това процесуално право без ограничение във времето, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК, поради което е допустим за разглеждане.

            Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

            С решение №144 по протокол №15/24.07.2008г. на Общински съвет Монтана,  е приета Наредба за  реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на община Монтана, изм. с решение №473 по протокол №41 от 27.05.2010г., изм. и доп.с решение№410 по протокол №15/18.12.2012г. /Наредбата/.  Видно от представените протоколи -  с протокол №15/24.07.2008г. Наредбата приета на заседание на  Общинския съвет при предварително обявен дневен ред и при  наличие на кворум – от общ брой 33 общински съветници, присъствали 31,  гласували 27 „за” /л.31 от делото/ ,  а за изм.  с протокол №41 от 27.05.2010г. -   29 „за”/л.53 от делото/ и за изм. и доп.  с протокол №15/18.12.2012г. -  28 „за” /л.40 от делото/.

            Протестираните  разпоредби на чл.23, ал.3 в частта ”като към заявлението си прилага бележка от отдел ”Местни приходи” на община Монтана за липса на задължения за предходната година”; чл.26, т.2” има…задължения към общината за предходната година” са допълнени с решение№410 по протокол №15/18.12.2012г./гърба на л.40 от делото/.

            Въпреки дадените  указания с разпореждане от 02.09.2016г., не са ангажирани доказателства от ОбС Монтана  относно спазване на процедурата по чл.77 във вр.с чл.80 АПК/ чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 и 3 ЗНА, не са представени дори докладните записки посочени в протоколите.

            Предвид  така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            По разбиране на настоящия състав предмет на обжалване в настоящото производство всъщност  са разпоредби от подзаконов нормативен акт. Последният вид административни актове, съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Обективиращият обжалването протест изхожда от субект с нормативно призната активна легитимация да обжалва актовете на Общински съвет, а именно прокурор при ОП Монтана – чл.186, ал.2 АПК. Поради тези съображения, съдът приема оспорването за допустимо. Разгледано по същество е и основателно.

            Като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, общинските съвети решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по- висока степен обществени отношения с местно значение. С разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия по ал. 1 от същата правна норма, общинските съвети са овластени да издават и подзаконови нормативни актове, вкл. наредби. Дейността по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението и тази дейност следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.
            Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2 преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада и предоставя 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица.
            Процедурата по приемане на нормативния административен акт е уредена императивно в защита на публичния интерес, ето защо неспазването на 14-дневния срок  ще е съществено нарушение. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, като в конкретния случай няма данни това да е изпълнено, поради което представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен. Цитираната правна норма сочи, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране на основни принципи - принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращите определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин.
            Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА указва, че срокът за мнения и становища следва да е най-малко 14-дневен, т.е. това е минимално предвиденият срок, който следва да бъде даден на заинтересованите лица. В случая  не е налице  доказателство за спазване на това изискване. Не се представени доказателства кога е внесена докладната записка от кмета на община Монтана, няма данни същата да е  публикувана, нито данни да е осигурен 14- дневният срок преди внасяне на предложението за гласуване, в който заинтересованите лица са могли да направят предложения и вземат становище по проекта. По делото не са представени доказателства за наличието или липсата на постъпили предложения или становища, както и доказателства, че общественото обсъждане се е състояло.
            В контекста на изложеното настоящият състав приема, че не е спазено императивното изискване на чл. 26, ал. 2 ЗНА, съгласно което преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

            Следващото процесуално правило, предвидено с нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА при издаването на нормативни актове изисква проектът да бъде придружен с мотиви, които съдържат: причините, които налагат приемането на акта; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В разглеждания случай, съдът намира, че  не са налице или поне не са представени в производството, надлежни мотиви относно обстоятелствата по чл. 28, ал. 2 т. 1- т. 5 от ЗНА, обосноваващи изменението на чл. 23, ал.3 и чл.26, т.2 от Наредбата. Липсата на съдържание на мотивите  за изменение и допълнение на Наредбата по отношение на оспорените в настоящото производство разпоредби сочи, че Общински съвет Монтана е нарушил чл. 28, ал. 3 от ЗНА, който предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, отговарящ на изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Констатираното нарушение е съществено такова, доколкото разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА е императивна по своя характер.

            С оглед така  установеното, съдът намира, че  решението на Общинския съвет е прието при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, предвид което е излишно да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност на решението, същото следва да бъде отменено като постановено незаконосъобразно.

             За пълното следва да се посочи, че по отношение на оспорените  с протеста разпоредби от Наредбата е налице поддържаното в протеста противоречие с материалноправни разпоредби – основанието за отмяна на протестирания административен акт по чл.146, т.4 от АПК. Това противоречие е с действащите разпоредби на ЗМДТ и на ЗОАРАКСД. Въведените допълнителни изисквания за „удостоверяване на липсата на задължения за предходната година” противоречат на установените критерии от законодателя в  разпоредбите на чл.72 и сл. от ЗМДТ, както и в разпоредбите на ЗОАРАКСД. Този критерий е съобразен както с конституционно прогласени права и свободи чл.6, ал.2 от КРБ, така и с основните принципи на правна регулация в демократичното общество, а така също и с принципите на административния процес чл.5-6 от АПК и на последно място със

 

справедливостта, като акцесорен източник на правото. Настоящият съдебен състав изцяло възприема изразената в протеста теза за незаконосъобразност на посочените допълнения, несъответен на целта на закона във връзка с уредените от закона критерии. Няма как, след като отсъства такава правна регламентация в ЗМДТ, от общинския съвет да се въвеждат „допълнителни изисквания”, както се твърди от пълномощника на ответника.

            С оглед на изложеното, съдът приема, че протестираните  разпоредби, а именно чл.23, ал.3  в частта ”като към заявлението си прилага бележка от отдел ”Местни приходи” на община Монтана за липса на задължения за предходната година”; чл.26, т.2” има…задължения към общината за предходната година” и чл.29 в частта ”когато не се заплаща таксата по чл.28..” от Наредба за  реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на община Монтана, приета с решение №144 по протокол №15 от 24.07.2008г. на Общински съвет Монтана, изм. с решение №473 по протокол №41 от 27.05.2010г., изм. и доп.с решение№410 по протокол №15/18.12.2012г. /Наредбата/,

следва да се отменят като незаконосъобразни. С оглед на искането от прокурор при ОП Монтана за заплащане на разноски, същите – такса за публикация в Държавен вестник, следва да бъдат присъдени, поради което  съдът                                                         

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.23, ал.3  в частта ”като към заявлението си прилага бележка от отдел ”Местни приходи” на община Монтана за липса на задължения за предходната година”; чл.26, т.2” има…задължения към общината за предходната година” и чл.29 в частта ”когато не се заплаща таксата по чл.28..” от Наредба за  реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на община Монтана, приета с решение №144 по протокол №15 от 24.07.2008г. на Общински съвет Монтана, изм. с решение №473 по протокол №41 от 27.05.2010г., изм. и доп.с решение№410 по протокол №15/18.12.2012г., като незаконосъобразни.

            ОСЪЖДА Община Монтана, да заплати на Окръжна прокуратура Монтана разноски по делото в размер на 20/двадесет/ лева.

            След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл. 194 от АПК, същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана Наредбата.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.                            

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: