Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  205/01.04.2016г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд  Монтана, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав :  

                                                          Председател: Мария Ницова 

                                                                 Членове: Момчил Таралански             

                                                                                   Бисерка Бойчева

                                                                      

при секретар Д.Д.  и с участието на прокурора К.Цветкова     

разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д.№42/2016г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производството е по протест на прокурор при Районна прокуратура Лом, с който се оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет Лом, с правно основание чл.186, ал.2 във връзка с чл.185 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Прокурорът при Районна прокуратура Лом с протеста, инициирал настоящето производство, оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет Лом, а именно чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Лом/ Наредбата/, приета с решение №457/20.01.2010г., доп.  и изм.с решение №649/22.12.2010г. и  решения №89/29.05.2008г., решение №200/20.11.2008г., решение №642/25.07.2013г., решение №670/31.01.2011, №764/16.09.2011г., №178/21.06.2012г., №271/21.12.2012г. , №609/22.12.2014 и №618/27.01.2015г. на ОбС Лом. В протеста се поддържа, че оспорената разпоредба на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от визирания подзаконов нормативен акт от местно значение със съдържание „Поради невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя, както следва: 1. За нежилищни имоти на юридически лица – в левове, върху по-високата между отчетната им стойност и данъчна оценка, съобразно честотата на извозване, населеното място и в размери одобрени от Общинския съвет; 2. За жилищни имоти на юридически лица и за нежилищни  и жилищни имоти на физически лица – в левове, върху данъчната оценка, съобразно честотата на извозване, населеното място и в размери одобрени от Общинския съвет.” противоречи на действащите норми от по-висш юридически ранг – чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и  ЗНА, тъй като е приет „друг различен режим на изчисляване размера на таксата и цената на услугата ..в явно противоречие с разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ..” Моли „да обявите за нищожна и да отмените на основание чл.193, ал.1, предл.2 от АПК“ разпоредбата на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата, тъй като същата била формирана по начин, който противоречи на закона и дава възможност на общинската администрация незаконосъобразно да определя размера на таксите за битови отпадъци..”.

            Общински съвет Лом, чрез писмено становище от председателя на съвета, депозирано за съдебно заседание оспорват протеста, като молят съда да постанови решение, с което да отхвърли протеста, като поддържа, че оспореният текст от Наредбата е изцяло съобразен с разпоредбите на чл.67, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМДТ. Като изрично подчертава, че последното предложение на чл.67, ал.2, ЗМДТ ”която не може да бъде даначна оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена”, влиза в сила от 01.01.2017г. , съгласно §6 от ЗР към ЗИД на ЗМДТ/ ДВ, бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г., изм. и доп. бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г., изм. бр.95/2015г. , в сила от 01.01.2016г./Също така в ЗР към ЗИД на ЗМДТ/ ДВ, бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г., изм. и доп. бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г., изм. бр.95/2015г. , в сила от 01.01.2016г., §13а /нов - ДВ бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г., изм. Бр.95/2015г., в сила от 01.01.2016г./ „До 31 март 2016 г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение на чл.66 и 67..”, предвид което при липса на методика за изготвяне на план – сметката с необходимите разходи за дейности и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, размерът е определен от ОбС Лом по посочения в чл.16, ал.2, т.1 и т.2 по указания начин, което към момента не противоречи на действащите разпоредби на чл.67, ал.2 ЗМДТ.

            Окръжна Прокуратура Монтана, чрез представителя  в съдебно заседание, поддържа, че протестът е неоснователен, респективно, че оспорената разпоредба на чл.16, ал.2, т.1 и т.2  от Наредбата не противоречи на материалноправни норми от ЗМДТ, т.к. „ текстовете на които се базира в ЗМДТ, в ал.2, последна част, след запетаята, ще влязат в сила от 01.01.2017г., т.е. към момента посочения текст от Наредбата не противоречи на ЗМДТ. По тези съображения и на основание чл.193 АПК предлага да се отхвърли оспорването..”

            Протестът на прокурор при Районна прокуратура Лом за оспорване на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт от местно значение, е подаден съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 във връзка с чл.185, ал.2, предл. 2 от АПК от орган, който е оправомощен за упражни това процесуално право без ограничение във времето, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК, поради което е допустим за разглеждане.

             Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

             На 15.12.2014г. кметът на община Лом  с докладна записка №161, е обосновал необходимостта от актуализиране на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом /Наредбата// л.50 – 56 от делото/. В изпълнение разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ на официалния интернет сайт на община Лом на 01.12.2014г. е направено съобщение и е публикуван проекта на Наредбата/ л.195-197 от делото/. След което с решение №609 от протокол №79/22.12.2014г. са приети изменения в Наредбата/ л.42-49 от делото/. С нова докладна №14/16.01.2015г. кметът на община Лом е обосновал необходимостта от ново обсъждане на Наредбата, приетото с решение №609, т.к. същото решение е върнато за преразглеждане със заповед №АК-04-5/13.01.2015г. на областен управител на област Монтана/ л.37 – 41 от делото/. С решение №618 от протокол №81/27.01.2015г. Общинският съвет е приел предложените промени от кмета на община Лом, както и оспорената разпоредба на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата/  е приета съгласно предложеното изменение  на л.40 от делото, приетата на л.35 от делото/,  е приета от Общинския съвет при предварително обявен дневен ред и при  наличие на кворум – от общ брой 29 общински съветници, гласували 21 „за”,  1 ”против” и 4 „въздържал се”/л.32 от делото/.

            Протестираната разпоредба на чл.16, ал.2, т.1 и т.2, изменена с решение №618 по протокол №81/27.01.2015г., има следното съдържание: „Поради невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя, както следва: 1. За нежилищни имоти на юридически лица – в левове, върху по-високата между отчетната им стойност и данъчна оценка, съобразно честотата на извозване, населеното място и в размери одобрени от Общинския съвет; 2. За жилищни имоти на юридически лица и за нежилищни  и жилищни имоти на физически лица – в левове, върху данъчната оценка, съобразно честотата на извозване, населеното място и в размери одобрени от Общинския съвет.”

            От правна страна, съдът след цялостната проверка на оспорения акт по основанията на чл.146 АПК, намира следното:

            Подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган – Общински съвет Лом,  който, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК има процесуално правна компетентност в изпълнение на правомощията си да издават нормативни актове, с които да уреждат, съобразно с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение на територията на Община Лом.

            На следващо място същият е издаден в установената писмена форма със съответните реквизити /чл.24-35 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА/, при подробно и надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила – предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения по ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения.

            По отношение на оспорената с протеста разпоредба на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата не е налице поддържаното в протеста противоречие с материалноправни разпоредби  – основанието за отмяна на протестирания административен акт по чл.146, т.4 от АПК. Твърдяното противоречие  с действащата разпоредба на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, предвиждащи , че поради невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът да се определя върху основа, определена от ОбС, като е направено разграничение за нежилищни имоти на юридически лица и жилищни на юридически лица, нежилищни и жилищни на физически лица.

            Настоящият състав споделя изложеното становището на председателя на ОбС Лом, че така приетия текст на чл.16, ал.2, т.1 и т.2  от Наредбата, с решение №618/27.01.2015г., не е в противоречие с действащите разпоредби на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, редакция към процесния период „Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет..”,  предвид разпоредбата на § 6. /В сила от 1.01.2015 г. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2016 г. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2017 г. ДВ, бр. 95 от 2015 г./ В чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена."

            Освен това законодателят, в алинея 2 на чл. 67 ЗМДТ, редакция към процесния период, е предвидил други начини за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Тогава размера на таксата се определя а) на ползвател или б) пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Така възприетото законодателно решение не е в противоречие с принципа "замърсителят плаща". Съдът на Европейския съюз, в решението Futura Immobiliare, С-254/08, EU: C: 2009:479, т. 51, изрично сочи, че "национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на управлението и обезвреждането на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на създаваните отпадъци, а не въз основа на количеството на действително произведените и предоставени за събиране отпадъци, не може да се приеме - при действащото общностно право - за противоречаща на чл. 15, буква а) от Директива 2006/12".

Но за да бъде законосъобразно използването на този втори начин, предвиден в алинея 2, за определяне на размера на таксата за битови отпадъци законодателят изисква да е надлежно установено, че количеството битови отпадъци не може да се установи. Като тази преценка е в правомощията на общинския съвет, т.к. той по ЗУО приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови отпадъци на своя територия, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет. Следователно именно общинският съвет е компетентният орган, който следва да прецени налице ли са предпоставките по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, т. е. може ли да се определи количеството на битовите отпадъци по отношение на всеки един техен създател и притежател и при невъзможност съгласно ал.2 „ размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.”. Това е в съответствие с правомощието на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че именно общинският съвет, чрез решението си за приемане на Наредбата, и в частност на оспорените чл.16, ал.2, т.1 и т.2, преценил и приел, че не може да се определи количеството битови отпадъци на всеки създател и притежател на битови отпадъци на територията на общината. Следователно, след преценката за невъзможността да се приложи алинея 1, общинският съвет е решил към втория начин на определяне, този по ал.2, т.е. решението е взето от компетентния орган. Както в докладната на кмета на общината, така също и в решението на общинския съвет е посочено, че това е „ поради невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци..”

 В подкрепа на становището, че чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата не противоречи на  действащата редакция на ЗМДТ, е и дадената възможност от законодателя в §13а/ Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., изм., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./“ До 31 март 2016 г. Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение на чл. 66 и 67.“, т.е. очевидно към 27.01.2015г. „ размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет..“ в съответствие с действащата разпоредба на чл.67, ал.2 ЗМДТ.   

            Настоящият съдебен състав споделя изразеното становището на председателя на ОбС Лом, както и на представителя на ОП Монтана, че с протеста не са съобразени  горецитираните разпоредби на §6 от ЗР към ЗИД на ЗМДТ/ ДВ, бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г., изм. и доп. бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г., изм. бр.95/2015г. , в сила от 01.01.2016г., а също така в ЗР към ЗИД на ЗМДТ/ ДВ, бр.101/2013г., в сила от 01.01.2014г., изм. и доп. бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г., изм. бр.95/2015г. , в сила от 01.01.2016г./ §13а /нов - ДВ бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г., изм. бр.95/2015г., в сила от 01.01.2016г./ , предвид което същият е неоснователен.

             Настоящият състав намира, че текста на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата ще влязат в противоречие  с нормативен акт от по-висока степен чл.67, ал.1 и  ал.2 от ЗМДТ, но едва след влизане в сила от 01.01.2017г., на последното предложение на чл.67, ал.2 „която не може да бъде даначна оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена”

 

            Настоящият съдебен състав, не възприема изразеното в протеста от прокурор, че протестираната разпоредба на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата е нищожна и следвало да се обяви нищожността й.

            Пълната недействителност/нищожност/,  е свързана с изначална липса на правно действие, вследствие на толкова тежък порок /пороци, който/които водят до невъзможност на акта да породи въобще правно действие, което в настоящия случай не е установено. Обратното – тази разпоредба е приета по установения правен ред и е породила и пораждала многократно правно действие до момента, в който след оспорването й по съдебен ред бъде прието, че същата е незаконосъобразна. В тази връзка неразбираемо и естествено недопустимо е искането в протеста едновременно за обявяване на нищожност и за отмяна на посочената разпоредба.   

            С оглед на изложеното, съдът приема, че протестираната разпоредба на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от подзаконовия нормативен акт – Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом, изменена с решение №618 по протокол №81 от 27.01.2015г. на Общински съвет Лом, не противоречи с материалноправни разпоредби на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и не следва да се отмени, поради което  съдът                                                        

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТХВЪРЛЯ протеста  на прокурор при Районна прокуратура Лом срещу

 чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Лом/ Наредбата/, приета с решение №457/20.01.2010г., доп.  и изм.с решение №649/22.12.2010г. и  решения №89/29.05.2008г., решение №200/20.11.2008г., решение №642/25.07.2013г., решение №670/31.01.2011, №764/16.09.2011г., №178/21.06.2012г., №271/21.12.2012г. , №609/22.12.2014 и №618/27.01.2015г. на ОбС Лом.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.  

                         

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Момчил Таралански

към решение по административно дело № 42/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана

 

Подписах решението с особено мнение, поради следните съображения:

Както правилно е изтъкнато в мотивите на решението и в това отношение изцяло съм съгласен с мнозинството от съдебния състав, липсват основания за обявяване на релевираната с протеста нищожност, доколкото, както са приели съдебните състави в решение № 108/25.02.2014 г. по дело № 13/2014 г. и в решение № 203/03.04.2014 г. по дело № 23/2014 г. по описа на АСМ, по които съм докладчик, пълната недействителност (нищожност) е свързана с изначална липса на правно действие, вследствие на толкова тежък порок/пороци, който/които водят до невъзможност на акта да породи въобще правно действие, което в настоящия случай не е установено. Обратното – тези разпоредби (чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Лом) са приети по установения правен ред и са породили и пораждат многократно правно действие до момента, в който след оспорването й по съдебен ред бъде прието, че същата е незаконосъобразна поради противоречие с норми от акт от по-висока степен. Поради това намирам, че оспорените разпоредби на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата не са нищожни.

Безспорно е, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган – Общински съвет – Лом, който има, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, процесуално-правна компетентност в изпълнение на правомощията си да издава нормативни актове, с които да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. ПНА е издаден в установената писмена форма със съответните реквизити (чл.24-35 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА), при подробно и надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административно-производствени правила – предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения по ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила, при което не са налице основанията за отмяна по чл.146, т.1-3 от АПК.

За разлика от другите членове на съдебния състав считам, че текстовете на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата в тяхната съвкупност и логическо единство, установяват същностно противоречие с разпоредби на по-висок по степен нормативен акт – Закона за местните данъци и такси, поради което следва да се приеме, че по отношение на същите е налице материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона – основанията за отмяна чл.146, т.4-5 от АПК. Мотивите ми за това заключение са следните:

Действащата разпоредба на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, предвижда определянето на размера на таксата да става според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет т.е. законодателя урежда един основен критерий за определянето на таксата – количеството на БО и един алтернативен акцесорен критерий – пропорционално върху основа, определена от ОбС. Цитираната редакция на ал.1 на чл.67 от ЗМДТ, изменена с ДВ, бр.119/2002, в сила от 01.01.2004 г. е действаща и към настоящия момент. Именно, за да уредят тази хипотеза на закона, са приети текстовете на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата, които предвиждат, че т.1 - тази основа за нежилищните имоти на юридическите лица ще е в левове върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съобразно честотата на извозване, населеното място и в размери, одобрени от ОбС и т.2 – за жилищните имоти на юридическите лица и за нежилищни и жилищни имоти на физически лица ще е в левове върху данъчната оценка, съобразно честотата на извозване, населеното място и в размери, одобрени от ОбС. Както е видно от прочита на текста на законовата норма и протестираните текстове на Наредбата, е налице противоречие, доколкото подзаконовия нормативен акт допуска определянето на размера на ТБО да става въз основа на данъчната оценка, което законовата норма изрично забранява. Реалното количество на генерирани от един собственик на имот и неговото домакинство БО не съответства на количеството, установено от критериите на Наредбата. Респективно определената такса за БО, която се основава на формалното съчетаване на обема на съдовете и честотата на извозване винаги ще бъде несъответна, непропорционална и в нарушение на принципа, прогласен от разпоредбата на чл.67 от ЗМДТ. В тази връзка противоречат на закона (чл.67, ал.2 ЗМДТ) и разпоредбите на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата. Измененията на ал.2 на чл.67 от ЗМДТ с ДВ, бр.101/2013, предвиждащи, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена са в сила и са част от действащото обективно право от 01.01.2015 г.

В решението подробно и обосновано е направен анализ на законови норми и на норми от Правото на ЕС, като са цитирани актове от практиката на СЕС. Тези актове, обаче, не допускат противоречие на ПНА с акт от по-висш ранг, съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА, когато този по-висок по степен акт не противоречи на Правото на ЕС, какъвто, струва ми се, е и настоящия случай. Разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ не противоречи нито един от източниците – първични и производни на Правото на ЕС.

Противоречието на оспорените разпоредби на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата е както с разпоредби от Конституцията на Република България (КРБ) – тази на чл.6, ал.2, така и с основни принципи на административния процес и въобще на правното регулиране на обществените отношения. В това отношение смятам, че позоваването на отложеното влизане в сила на §6 от ЗИД на ЗМДТ не дава основание за отхвърляне на протеста, тъй като т.нар. vacatio legis на закона (отложеното влизане в сила на цитираната разпоредба) следва да се използва най-рационално от Общинския съвет – Лом, за да предложи на обществено обсъждане проекта за изменение на Наредбата в тази й част и като спази всички административно-производствени правила, да приеме законосъобразен текст, регламентиращ определянето на размера на ТБО, който да е съобразен както с нормата на закона, така и с равнопоставеното третиране на субектите – физически и юридически лица, съобразно със законовия критерий – таксата за БО да е съобразно количеството битови отпадъци или при невъзможност за установяването на това количество (недоказан факт), то основата да не бъде данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на съответния имот, за който се начислява ТБО. Логиката, прокарана в настоящето решение, не способства за отстраняване от съответния общински съвет на незаконосъобразните разпоредби от ПНА, като дори и ден преди влизането в сила на съответната законова разпоредба, може да се направят възраженията от ОбС, направени и по настоящето дело за липса на противоречие с действащото право, вместо усилията на местния законодателен орган да бъдат насочени към подобряване на подзаконовите нормативни актове, които са основа за издаваните множество индивидуални административни актове по ЗМДТ и събирането на местните данъци и такси – основен приходоизточник за общините. Обратното – противоречието на Наредбата с разпоредби от ЗМДТ биха породили издаването на незаконосъобразни индивидуални административни актове, които дали ще бъдат атакувани по съдебен ред или не, във всички случаи сриват доверието в установения ред на държавно управление.

Разпоредбите на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата противоречат на конституционната разпоредба на чл.6, ал.2, както и на законовата разпоредба на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, като са в разрез и с принципите на правното регулиране и административния процес, уредени в чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА; чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 от АПК. По изложените кратки съображения, считам, че протеста с искане за отмяна на оспорените разпоредби на чл.16, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата, като незаконосъобразни, е основателен и следва да се уважи, като се отменят същите.

 

 

                                                       СЪДИЯ: