РЕШЕНИЕ

401/17.07.2014г., гр.Монтана

 

В името на народа

 

            Административен съд Монтана, в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Мария Ницова

                                                                                                            Момчил Таралански

 

при секретаря А.Л.

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. д. №363 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 64, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/.

            Образувано е по жалба на кмета на община Л*** срещу законността на общото събрание на населението, живущо в кв.92 и 97 по плана на гр.Л*** и взетото решение на общото събрание, проведено на 30.06.2014г. по реда Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/.

            Жалбоподателят счита, че проведеното общо събрание е незаконно, поради неспазване процедурата по неговото свикване и провеждане, предвидена в чл. 57 и сл. от ЗПУГДВМС.  В жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв.Л*** ,  се твърди, че при представените списъци не са спазени изискванията на чл.57, ал.3 от  ЗПУГДВМС, че всъщност са представени две искания от два инициативни комитета на квартал 92 и квартал 97 по плана на гр.Л*** , създадена е организация и подготовка за провеждане на две събрания съответно на квартал 92 и квартал 97, а е проведено едно събрание. Предвид което не  е станало ясно и не е възможно да бъде установено дали е бил налице изискващия се от закона  кворум, т.к. не е  ясно колко са присъстващите от всеки квартал, както и кои всъщност са гласувалите граждани, дали въобще живеят в някой от  тези квартали. Председателят на събранието не е разяснил как и за какво всъщност е гласуването и макар да е заявено тайно гласуване на двата квартала, впоследствие е гласувано явно, без да е ясно от кого и за какво всъщност, т.к. част от гражданите вече напуснали събранието. Не е ясно и как е извършено преброяването на гласовете, т.к. не били избрани преброители, а директно председателят на събранието е  обявил решението. Взетото на събранието решение, е неясно по своята същност и категорично не може да бъде прието като решение, което попада в хипотезата на чл.54, ал.1 ЗПУГДВМС, т.к. същото макар да е от местно значение,  категорично не попада в компетентността по целесъобразност, като компетентността е предоставена на общинския съвет или кмета. Следва да се вземе предвид, че преди да се пристъпи към реализацията на проекта, е проведено обществено обсъждане, за което са представени доказателства. Налице е влязло в сила разрешение за строеж№1/10.01.2013г. на гл.архитект на община Л*** , срещу което е имало възражение до началника на РДНСК – СЗР и МРРБ, но преписката били прекратена поради липса на нарушение.  За реализирането на проекта е сключен договор, който е в процес на изпълнение.

Предвид се твърди, че извън правомощията на кмета на община Л*** е да издаде заповед по реда на чл.63, ал.3 ЗПУГДВМС. Предвид което приетото решение е незаконосъобразно.

            Ответникът, редовно призован, в с.з. чрез адв.А*** , пълномощник на председателя на общото събрание на гражданите от кв.92 и 97 по плана на гр.Л*** , оспорва жалбата против законността на проведеното общо събрание и приетото решение, като излага подробни съображения. На първо място твърди, че кметът на община Л*** си противоречи, като твърди, че не са налице условията по чл.54, ал.1 от ЗПУГДВМС, а защото тогава е допуснал и организирал провеждането на такова събрание. Излага доводи, че т.к. искането касае промяна на издадено и влязло в сила разрешение за строеж №1/10.01.2013г. на гл.архитект на община Л*** , но е за промяна само за част - подобект, касаещ ул.К*** П*** ,  искането е за частична промяна, което не е съществена промяна и е възможно съгласно разпоредбата на чл.154, т.5 ЗУТ. От друга страна твърди, че изложените доводи за нарушения на процедурата по провеждане на събранието, са несъстоятелни и дори да има допуснати нарушения същите не са съществени дотолкова, че да опорочат взетото решение. Предвид което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

            Административен съд Монтана, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

            Два инициативни комитета: Първият на гражданите от кв.92 по плана на гр.Л*** , с председател  д-р Н*** Ж*** Т*** и членове д-р Ц*** Д*** и К.Н. и втори на гражданите от кв.97 по плана на гр.Л*** , с председател Х*** В*** Х*** и членове С*** Е*** Г*** и Т*** К*** Т*** , са депозирали пред кмета на община Л*** два списъка на граждани, съответно от кв.92 и кв.97 по плана на гр.Л*** – вх.№94-00-3407/24.04.2014г. и вх.№94-00-3406/24.04.2014г.л.6 – 11 от делото/. С  които подкрепят инициативните комитети „ за промяна на предвидените в издаденото разрешение за строеж№1/10.01.2013г.”За изграждане на зелена и достъпна градска среда в гр.Л*** ”, видове СМР в подобект ”Реконструкция зона за пешеходен достъп от ж.п.гара  до ул.С*** , ул.К*** П*** и прилежащи междублокови пространства..” и свикване на общо събрание на 29.04.2014г. от 18 часа, без да е посочено мястото на провеждане. Такова не е проведено и едва след последвала процедура в изпълнение разпоредбите на ЗПУГДВМС/л.12-25 от делото/, кметът на община Л*** е разгласил съобщение по реда на чл.57, ал.6 от ЗПУГДВМС/л. 26 и л.27 от делото/, като е извършил и посочените в закона подготвителни действия/ л.28-40 от делото/ и насрочил такова за 30.06.2014г. от 18 часа в сградата на общинската администрация Л*** .

            На 30.06.2014г. е проведено  едно общо събрание на двата квартала 92 и 97 по плана на гр.Л*** ,  при което решението не е прието по квартали, гласувано е общо и явно и не е дадена възможност на кмета на община Л*** да обяви решението, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗПУГДВМС, видно от депозирано писмо изх.№94-00-5391/01.07.2014г., получено на същата дата и отговор на него с вх.№94-00-5404/02.07.2014г., ведно с приложен протокол от общото събрание, с приложени списъци/л.41-52 от делото/.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата е подадена в срок,  от лице имащо правен интерес,  т.к. с разпоредбата на чл.64, ал.2  ЗПУГДВМС,  не са въведени ограничения за кръга субекти, които могат да оспорят законността на решението на общото събрание и следва да бъде прието, че активно легитимирани са всички, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени или за които решението поражда задължения. Жалбата от кмета на община Л*** е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

            Безспорно се установява от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, че през 2012 година в община Л*** е проведено обществено обсъждане на проект „Изграждане на зелена и достъпна градска среда” на община Л***

/л.2-92 от делото, т.ІІ/.  В подготовката за изпълнение на проекта след докладна записка №238/29.11.2012г на кмета на община Л*** , е прието решение на ОбС Л*** №269 по протокол №24/30.11.2012г. за изработването на ПУП-ПР на квартали 92, 123, 124 и 242 по плана на гр.Л*** / л.115 от делото, том ІІ/, както докладна записка №243/12.12.2012г и решение №275 по протокол №26/21.12.2012г. на ОбС Л*** / л.194 от делото, том ІІ/.  След съгласувателна процедура, е издадено разрешение за строеж №1/10.01.2013г. /л.106 и 107 от делото, том ІІ/.  На 18.01.2013г. е постъпило възражение от двама общински съветници до кмета на община Л*** , началника на РДНСК – СЗР и Министъра на МРРБ/л.137-140 от делото, том ІІ/. На което е отговорено с писма -  изх.№ДК-04-14-00-089/01.02.2013г. на началника на РДНСК-СЗР/ л.133-134 от делото, том ІІ/; изх. №99-00-6-823/30.01.2013г. от гл.директор и ръководител УО на ОПРР при МРРБ/л.132 от делото, том ІІ/ и изх.№08-00-33/1/29.01.2013г. от кмета на община Л*** / л.110-112 от делото, том ІІ/; както и писмо изх.№08-119/08.04.2013г. от гл.директор на ГД”ПРР” и ръководител УО на ОПРР при МРРБ във връзка със сигнал №434/ л.95-105 от делото, том ІІ/.  Приложен е и сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна помощ за проекта с МРРБ от 20.05.2013г./л.144-193 от делото, том ІІ/.

            Очевидно при реализиране на проекта са възникнали  несъгласия от някои граждани и на 24.04.2014г. в община Л*** са внесени два списъка вх.№ 94-00-3407 „ на гражданите подкрепящи инициативен комитет от живущите на ул.К*** П*** кв.92  за промяна на предвидените  в издаденото разрешение за строеж №1/10.01.2013г. за „Изграждане на зелена и достъпна градска среда в гр.Л*** ”, видове СМР в подобект”Реконструкция зона за пешеходен достъп от жп.гара до ул.С*** , ул.К*** П*** и прилежащи междублокови пространства” и вх.№ 94-00-3406 „ на гражданите подкрепящи инициативен комитет от живущите на ул.К*** П*** кв.97  за промяна на предвидените  в издаденото разрешение за строеж №1/10.01.2013г. за „Изграждане на зелена и достъпна градска среда в гр.Л*** ”, видове СМР в подобект”Реконструкция зона за пешеходен достъп от жп.гара до ул.С*** , ул.К*** П*** и прилежащи междублокови пространства” / л.6 до 11 от делото, том І/.

            След последвала процедура в изпълнение разпоредбите на ЗПУГДВМС/л.12-25 от делото, том І/, кметът на община Л*** е разгласил съобщение по реда на чл.57, ал.6 от ЗПУГДВМС /л. 26 и л.27 от делото, том І/, като е извършил и посочените в закона подготвителни действия /л.28-40 от делото, том І/. На 30.06.2014г. е проведено  едно общо събрание на двата квартала 92 и 97 по плана на гр.Л*** ,  при което решението не е прието по квартали, гласувано е общо и не е дадена възможност на кмета на община Л*** да обяви решението, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗПУГДВМС/писмо изх.№94-00-5391/01.07.2014г., получено на същата дата и отговор на него с вх.№94-00-5404/02.07.2014г., ведно с приложен протокол от общото събрание, с приложени списъци/л.41-52 от делото, том І/.

            Настоящият съдебен състав установи редица нарушения, съпътстващи проведеното на 30.06.2014г. общо събрание на гражданите на кв.92 и 97 по плана на гр.Л*** .  На първо място следва да се обърне внимание, че съгласно решение на ОбС Л*** е прието изработване на проект за ПУП – ПР за квартали 92,123, 124 и 242 по рег.план на гр.Л*** /л.115 от делото, том ІІ/, предвид което не става ясно как и какви права, свободи или законни интереси  са нарушени или застрашени на гражданите от квартал 97, т.е. дали те въобще са активно легитимирани да свикват и провеждат общо събрание, дали издаденото и влязло в сила разрешение за строеж №1/10.01.2013г. въобще включва и техния квартал.

            На следващо място дори да приемем, че и за тях е налице правен интерес, след като два инициативни комитета са заявили искане и е проведена процедура и за двата квартала/ така като е заявено от инициативните комитети/, макар да е проведено едно общо събрание, поради естеството на поставения за решаване въпрос, съгласно закона е следвало да се гласува по квартали и решението да се обяви от кмета на общината, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗПУГДВМС, т.к. видно от приложените актуални избирателни списъци на л.59 до 70, в квартал 92 са регистрирани 300 граждани, а в квартал 97 - 187 граждани. От приложените към протокола на общото събрание списък на ”гражданите с адресна регистрация на ул.К*** П*** , гр.Л*** ,  с избирателни права по чл.56 на  ЗПУГДВМС,  участвали в общото събрание, проведено на 30.06.2014г.” – 5 листа от л.48-52 от делото, том І, не може да се установи дали за всеки от двата квартала 92 и 97 е налице кворум, съгласно изискванията на чл.60 от ЗПУГДВМС. Още повече, че в тези списъци са записани 88 граждани, кои с три, други с две имена, а в протокола от общото събрание е  записано, че на събранието присъстват 71 граждани, без да е ясно от кой квартал са те, като в списъците има подписи на 41гласували, а решението е гласувано явно от 67 граждани /виж протокол на л.80-83 от делото. Следва да се обърне внимание и на приетото от събранието решение -  1.”  Не приема изпълнението на проекта за подобект

”Реконструкция зона за пешеходен достъп от жп.гара до ул.С*** , ул.К*** П*** и прилежащи междублокови пространства”  от обект ” Изграждане на зелена и достъпна градска среда в гр.Л*** . 2. Да се преработи проекта при запазване на съществуващата конфигурация и извършване само на необходимите РСМР.”. От самото решение трудно може да се установи  с какво точно  не са съгласни, какви са претенциите на гражданите и какви мерки следва да бъдат предприети за изпълнение на това решение,  което поставя кмета пред невъзможност за изпълнение на задължението по чл.63, ал.3 от ЗПУГДВМС.

            Основният въпрос на който следва да се обърне внимание обаче е, че съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗПУГДВМС – „ Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет. „

По разбиране на настоящия съдебен състав след проведено обществено обсъждане, издадено и влязло в сила разрешение за строеж №1/10.01.2013г., сключен договор и отпочната реализация по проект „Зелена и достъпна градска среда в гр.Л*** ”,  вече не е налице възможност за решение по целесъобразност.

            В тази насока абсолютно правилни са възраженията на пълномощника на председателя на общото събрание, че кметът не е следвало да организира провеждане на общо  събрание. Като изложените доводи, че с провеждане на събранието кметът на общината искал да убеди още веднъж гражданите в достойнствата на проекта са ирелевантни за спора. Неоснователни обаче са възраженията, че т.к. става дума само за един от подобект, за „частична промяна /без да е ясно каква точно/, то това  изменение не е съществено и отговоря на разпоредбата на т.5 от чл.154 от ЗУТ”, т.к. нито от решението на общото събрание, нито от обсъжданията не става ясно какво всъщност искат да се промени във влязлото в сила разрешение за строеж №1/ 10.01.2013г. на гл.архитект на община Л*** . Коментирани са „конфликтни нерешени точки – декоративни брези и дървета; остаряла и нефункционираща канализация, достъп до входовете, кое налага  необходимостта от реконструкция на улицата и нарушаване на основната функция с неправомерно увеличаване дела на спортните и детски площадки на неподходящи места..” / виж протокол на общото събрание л.82 и л.85 от делото, том І/.  Подобект ”Реконструкция зона за пешеходен достъп от жп.гара до ул.С*** , ул.К*** П*** и прилежащи междублокови пространства”, така като е записан в разрешението за строеж, не е отделен  и съгласно приложение Б1 към договора от л.158 до л.173 от делото, том ІІ, се установява, че не са предвидени отделни, частични СМР само за квартали 92 и 97 или за улица К*** П*** гр.Л*** , поради което неоснователно е твърдението за несъществено, частично изменение по реда на чл.154, ал.5 ЗУТ, т.к. очевидно в договора не са уредени СМР по подобекти. 

            Предвид  всички гореизложени съображения, настоящият състав намира, че жалбата на кмета на община Л*** срещу законността на общото събрание на гражданите на  квартали 92 и 97 по плана на гр.Л*** , проведено на 30.06.2014г. по реда Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, следва да бъде уважена, а проведеното общо събрание на гражданите на 30.06.2014г., както и взетото на него решение, обявени за незаконни.

            За пълнота на изложението следва да се добави, че волята на законодателя, приемайки специален закон, регламентиращ правото на гражданите на пряко в държавната власт и местното самоуправление не е самоцел, а гаранция за упражняване на регламентираното от Конституцията на РБ в чл.136 право на гражданите да участват в управлението на общината. Законодателят е възложил съществена роля на кмета на съответните общини, райони или кметства, изразена не само в правото на собствена инициатива за свикване на общо събрание на населението за решаване на въпроси от местно значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет, но и в задължението му да организира провеждането на такова събрание когато е налице искане за свикване от гражданите. Смисълът е гражданите да бъдат максимално улеснени при изразяване на тяхната воля по въпроси от местно значение пред органите, които същите граждани са избрали да реализират тази воля. Нямало е  пречка такова събрание да е проведено на етапа на общественото обсъждане на проекта  през 2012г.,  на него да са разгледани въпроси, решаването на които е предоставено в правомощията на кмета или общинския съвет.  Мненията на гражданите в тази насока следва да са  обективирани в решение на събранието, предвид разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУГДВМС, което е предоставено на волята на самото събрание, чиито решения обаче не би следвало да противоречат на действащите нормативни актове. Съобразяването на съответния орган с мненията и становищата на гражданите на проведените общи събрания е въпрос на поемане на отговорност в интерес на населението от органа по упражняване на правомощията му в рамките на дадената му възможност да решава тези въпроси по целесъобразност при спазване на законодателната уредба.

 

            Предвид изложеното, Административен съд Монтана

 

Р Е Ш И:

 

            Обявява за незаконно проведеното общо събрание на гражданите в квартали 92 и 97 по плана на гр.Л*** на 30.06.2014г..

            Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗПУГДВМС  решението е окончателно.

                                

 

                                                                 Председател:

 

                                                                         Членове: