Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

402/17.07.2014 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Административен съд – Монтана, административен състав по чл.191, ал.2 от АПК, в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                              Председател: Огнян Евгениев

                                                                                     Членове:  Мария Ницова                                                                                                                                                   

                                                                                                      Момчил Таралански

 

при секретаря Д.Д., при участието на прокурора В. Савчева, като разгледа докладваното от съдия Таралански административно дело № 250 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по протест на Прокурор при Районна прокуратура – Монтана, с който се оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет – Георги Д*** с правно основание чл.185, ал.2, предл.ІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.186, ал.2 от АПК и чл.67, ал.1 и ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ); чл.15, ал.1 и чл.16, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и във връзка с чл.16, ал.1, т.1 и чл.186, ал.2 от АПК.

           Прокурор при Районна прокуратура – Монтана с протеста, инициирал настоящето дело, оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет – Георги Д*** в частта на чл.20 от Наредба на Общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, приета с решение № 32 по протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2008 г., изменена и допълвана с решения на ОбС-Георги Д*** , видно от л.41, стр.1-2 (Наредбата). В протеста се поддържа, че оспорената разпоредба на чл.20 от визирания подзаконов нормативен акт от местно значение със съдържание „Таксата за битови отпадъци се изчислява в промили на база данъчната оценка по чл.20 и 21 от ЗМДТ.“ противоречи на действащите норми от по-висш юридически ранг – чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ установявали поредност при прилагането на двата начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци (ТБО), като на първо място законодателя е поставил критерия според количеството на битовите отпадъци и едва след това при невъзможност за установяване на количеството, размера на ТБО да се определя въз основа, приета от общинския съвет. Регламентираните от закона способи за определяне на размера на таксата са в тази последователност и според протеста се поддържа, че ОбС не е имал правна възможност да избира кой от начините да уреди в Наредбата, съобразно с количеството битови отпадъци, при което се прави извода, че без да е изключен редът по чл.67, ал.1 от ЗМДТ, регламентирането на изчисляването на размера по чл.67, ал.2 от ЗМДТ противоречи на закона и по този начин дава възможност за неправилно тълкуване и прилагане на наредбата в противоречие с Конституцията и ЗМДТ. С протеста се иска от съда „да обяви за нищожна и за незаконосъобразна“ разпоредбата на чл.20 от Наредбата.

Общински съвет – Георги Д*** , редовно призовани за участие в съдебно заседание, не вземат становище по протеста.

Окръжна Прокуратура – Монтана, чрез представителя си в съдебно заседание, поддържат, че протеста е основателен, респективно, че оспорената разпоредба на чл.20 от Наредбата страда от порок – противоречие с материално-правни норми на нормативен акт от по-висока степен и като такава е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

 

 

По допустимостта на протеста за оспорване на подзаконовия нормативен акт (ПНА).

 

Протестът на прокурор при Районна прокуратура – Монтана за оспорване на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт от местно значение е подаден съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 във връзка с чл.185, ал.2, предл. 2 от АПК от орган, който е оправомощен за упражни това процесуално право без ограничение във времето, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК, поради което е допустим за разглеждане.

 

 

По основателността на протеста за оспорване на ПНА.

 

 Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С решение № 32 по протокол № 5 от заседание на Общински съвет – Георги Д*** , проведено на 18.02.2008 г., е приета Наредба на Общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата), изменяна впоследствие с решения на Общинския съвет, видно от л.41, стр.1-2 по делото. Приемането на Наредбата е извършено от Общинския съвет при предварително обявен дневен ред и при  наличие на кворум – от общ брой 11 общински съветници, 10 поименно отбелязани съветници са присъствали на заседанието, от които при вземането на решението за приемането на Наредбата „за“ са гласували 10 общински съветници, като е отбелязан срещу името вота на всеки от съветниците, „против“ няма, „въздържал се“ няма (л.19 по делото).

 

Наредбата от приемането й до настоящия момент е изменяна многократно в останалите й части (актуалния текст на Наредбата с отбелязване на последвалите изменения и допълнения на л.30-41 по делото), но протестираната разпоредба на чл.20 не е изменяна от приемането й и има следното съдържание:

Таксата за битови отпадъци се изчислява в промили на база данъчната оценка по чл.20 и 21 от ЗМДТ.“

 

Приложими правни норми:

 

чл.6, ал.2 от КРБ

чл.5, ал.1; чл.6, ал.1; чл.16, ал.1; чл.76, ал.3; чл.185, ал.2; чл.186, ал.2 от АПК

чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ;

чл.15, ал.1 и ал.3 и чл.16, ал.2 от ЗНА

 

От правна страна, съдът след цялостната проверка на оспорения акт по основанията на чл.146 АПК, намира следното:

 

Подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден от компетентен орган – Общински съвет – Георги Д*** , който, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК има процесуално-правна компетентност в изпълнение на правомощията си да издават нормативни актове, с които да уреждат, съобразно с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение на територията на Община Георги Д*** .

На следващо място ПНА е издаден в установената писмена форма със съответните реквизити (чл.24-35 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА), при подробно и надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при стриктно спазване на административно-производствени правила – предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения по ЗМСМА кворум. Поради това настоящият съдебен състав не възприема изразеното в протеста становище, че разпоредбата на чл.20 от Наредбата била нищожна и следвало да се обяви нищожността й. Пълната недействителност (нищожност) е свързана с изначална липса на правно действие, вследствие на толкова тежък порок/пороци, който/които водят до невъзможност на акта да породи въобще правно действие, което в настоящия случай не е установено. Обратното – тази разпоредба е приета по установения правен ред и е породила и пораждала многократно правно действие до момента, в който след оспорването й по съдебен ред е прието, че същата е незаконосъобразна поради противоречие с норми от акт от по-висока степен. Поради това съдът намира, че оспорената (оспорването е родовото понятие, а протестирането и обжалването са видовите понятия) разпоредба на чл.20 от Наредбата не следва да бъде обявена за нищожна.   

 

По отношение на оспорената с протеста разпоредба на чл.20 от Наредбата, обаче, е налице поддържаното в протеста противоречие с материално-правни разпоредби – основанието за отмяна на протестирания административен акт по чл.146, т.4 от АПК.

Това противоречие на чл.20 от Наредбата с действащата разпоредба на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, предвиждащи определянето на размера на таксата да става според количеството на битовите отпадъци, и едва когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на имота, балансовата му стойност или пазарната му цена. От приемането на Наредбата до оспорването й с протеста, инициирал настоящето дело, в текстовете на същата липсва регламентиране на основния критерий, с който националния законодател чрез текста на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е обвързал определянето на размера на ТБО – количеството на битовите отпадъци. Текстът, смисълът и духът на тази разпоредба – чл. 67, ал.1 ЗМДТ, очевидно изначално (последната и действаща и към момента редакция на законовия текст е в сила от 01.01.2004 г., а чл.20 от Наредбата е приет на 18.02.2008 г.) не са възприети от местния законодател при регламентацията на тези обществени отношения с местно значение. Този извод може да се направи дори от простото граматично, а така също и от телеологичното тълкуване на нормите на чл.62-71а от ЗМДТ, съпоставени с текстовете на Глава Втора Местни такси, Раздел І Такси за битови отпадъци (чл.15-20) от Наредбата. Първият и основен критерий за определяне на размера на ТБО е количеството на отпадъците. Този критерий е съобразен както с конституционно прогласени права и свободи (чл.6, ал.2 от КРБ), така и с основните принципи на правна регулация в демократичното общество, а така също и с принципите на административния процес (чл.5-6 от АПК) и на последно място със справедливостта, като акцесорен източник на правото. Именно по отношение на този критерий липсва регламентация на местно ниво в Наредбата, което е непряко противоречие с текста на чл.67, ал.1 от ЗМДТ.   

От друга страна, в този й вид Наредбата страда от съществена непълнота на правната регулация – без да е уреден най-важния критерий на закона (количеството на битовите отпадъци), са регламентирани акцесорните елементи на таксата в т.1-4 от чл.17. Това е във връзка и с отбелязаното по-горе граматично и телеологично (мястото на съответната правна норма в структурата и духа на целия нормативен акт) тълкуване на текстовете на закона и наредбата. Настоящият съдебен състав приема, че е възможно двузначно тълкуване на оспорената разпоредба по начин, несъответен на целта на закона във връзка с уредената от закона поредност на прилагането на начините за определяне на размера на ТБО. Няма как, след като отсъства такава правна регламентация за определянето на размера на таксата в зависимост от количеството на отпадъците в основния местен нормативен акт, административните органи да постановяват индивидуалните административни актове, съобразно нормите на ЗМДТ. Определянето на размера на ТБО, без да е уреден критерия според количеството отпадъци, не държи сметка за характера на таксата, като вид задължение и плащане. По дефиниция таксата е заплащане за предоставяна на лицето/ата публична услуга, като съществено значение има съотношението между себестойността на услугата и цената на същата. Без да е приложен основния критерий – според количеството отпадъци, това съотношение, по разбиране на настоящия състав, би било съществено нарушено.

Липсата на правна регламентация в оспорения текст на Наредбата на основния критерий на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е в нарушение на конституционната норма на чл.6, ал.2 от КРБ. Разпоредбите на КРБ имат непосредствено действие (пряко приложение) и норми на други закони или подзаконови нормативни актове не могат да й противоречат (по аргумент от чл.5, ал.1 и ал.2). Разпоредбата на чл.20 от Наредбата е в противоречие както с чл.67, ал.1 от ЗМДТ – основния материално-правен източник, уреждащ обществените отношения по предоставянето на публични услуги от общините, така и с върховния източник на правни норми от вътрешния правен ред – Конституцията (чл.6, ал.2), при което с оглед на процесуалната разпоредба на чл.16, ал.2 от ЗНА във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от АПК и чл.186, ал.2 от АПК, следва да бъде отменена.

Другото и то пряко противоречие на чл.20 от Наредбата с нормативен акт от по-висока степен е с нормата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, която изрично указва, че основата за определяне на таксата за БО не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.20 от Наредбата. Обстоятелството, че цитираната разпоредба на ЗМДТ все още не е влязла в сила, не е релевантно за изводите на настоящия състав за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, тъй като същата не само противоречи, както вече се посочи, на конституционна разпоредба, но е в разрез и с принципите на правното регулиране и административния процес, уредени в чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА; чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 от АПК. В това отношение, съдът смята, че т.нар. vacatio legis на закона (отложеното влизане в сила на редакцията на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, ДВ, бр.101/2013 г.) следва да се използва най-рационално от Общинския съвет – Георги Д*** , за да предложи на обществено обсъждане проекта за изменение на Наредбата в тази й част и като спази всички административно-производствени правила, да приеме законосъобразен текст, регламентиращ определянето на размера на ТБО, който да е съобразен както с нормата на закона, така и с равнопоставеното третиране на субектите – физически и юридически лица. В тази връзка съдът предполага, че отмяната на текста на чл.20, би бил основание за Общинския съвет да подложи на цялостна ревизия Наредбата, като приведе същата в нейната цялост в съответствие с по-високите по степен нормативни актове.

 

С оглед на изложеното, съдът приема, че протестираната разпоредба на чл.20 от подзаконовия нормативен акт – Наредба на Общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, приета с решение № 32 по протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2008 г., поради противоречие с материално-правни разпоредби следва да се отмени, затова съдът                                                        

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.20 от Глава Втора Местни такси, Раздел І Такси за битови отпадъци от Наредбата на Общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет – Георги Д*** с решение № 32 по протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2008 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.                            

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: