Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

       409/21.07.2014г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана в съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :  

 

                                                         Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                  Членове: МАРИЯ НИЦОВА

                                                                             МОМЧИЛ ТАРАЛАНСКИ

 

при секретар       Д.Д.                                      и с участието

на прокурора      Вержиния Савчева                                                     разгледа

Адм.дело №248/2014г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

 

            Производството е по реда на чл.185 Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.191 ал.2 АПК

         Образувано е по повод протест на Е*** О*** , Прокурор при Районна Прокуратура гр.Монтана, с които се иска да се бъде отменена като нищожна разпоредбата на чл.15 Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Б*** (Наредбата) приета с Решение №133 от Протокол №18/29.01.2009г. на Общински съвет Б*** . В протеста се поддържа, че разпоредбата на чл.15 от Наредбата противоречи на по-висок по степен нормативен акт, а именно на разпоредбата на чл.67 Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), тоест следва да бъде отменена като нищожна. С постъпила молба вх.№1139/09.07.2014г. (л.99 по делото) протестиращия прокурор прави изрично уточнение, че протестирания текст на Наредбата е нищожен и незаконосъобразен, респективно уточнява, че с протеста иска да се отмени протестирания текст, като нищожен и незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл.67 ЗМДТ.

         Общински съвет Б*** , чрез пълномощника си адвокат А*** оспорва протеста и моли да бъде отхвърлен като неоснователен, като в писмена защита развива доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорената разпоредба на Наредбата.

         Представителят на Окръжна Прокурора дава заключение, че протеста е основателен и следва да бъде уважен, тъй като оспорената разпоредба на подзаконовия акт приет от Общински съвет Б*** е в противоречие с по-висок по степен нормативен акт.

 Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид развитите доводи в протеста, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.2 АПК прокурора може да подава протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл.187 ал.1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорвани без ограничение във времето, тоест протеста на Е*** О*** , Прокурор при Районна Прокуратура гр.Монтана е процесуално допустим. Разгледан по същество протеста е ОСНОВАТЕЛЕН.

С Решение №133 от Протокол №18/29.01.2009г. на Общински съвет Б*** е приета Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Б*** (Наредбата). В текста на разпоредбата на чл.15 от Наредбата е посочено, че годишният размер на таксата се определя с решение на Общинския съвет, както следва: 1) За жилищни имоти и нежилищни имоти с незастроени парцели – пропорционално върху данъчната оценка на имота, за всяка отделна услуга отделно; 2) За нежилищни имоти на фирми – пропорционално върху по-високата от отчетната стойност или данъчна оценка за всяка услуга по отделно или според количеството битови отпадъци и брой съдове при подадена декларация.

Настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните формира следните правни изводи по същество на спора:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 8 Закон за нормативните актове (ЗНА), всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Този принцип е възпроизведен и в нормата на чл.76 ал. 3 АПК. По силата на чл. 6 ал.1 б. "а" от ЗМДТ таксата за битови отпадъци е от характера на местните такси и като такава се определя при спазване на принципите, визирани в чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ, като Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси чл.9 ЗМДТ, тоест в случая е налице компетентност на органа приел подзаконовия административен акт, като решението за приемането му е взето при спазване изискванията на чл.27 ал.4 и ал.5 Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във вр. с чл.21 ал.2 ЗМСМА и чл.21 ал.1 т.7 ЗМСМА.

        Основателно в протеста се поддържа, че разпоредбата на чл.15 Наредба противоречи на по-висок по степен нормативен акт, което обуславя наличието на основание за отмяната му като незаконосъобразен. Това е така, тъй като в разпоредбите на чл.66 и чл.67 ЗМДТ са разписани два начина за определяне на дължимата такса за битови отпадъци. Настоящият съдебен състав счита, че в протестираната разпоредба не са предвидени предпоставките на чл.67 ал.1 ЗМДТ, което обуславя противоречието и с по-висок по степен акт. В протестирания текст на Наредбата Общински съвет Б*** е възприел начинът на формиране на размера на следващата се такса битови отпадъци да пропорционално върху данъчната оценка на имота, респективно пропорционално върху по-високата от отчетната стойност или данъчната оценка за всяка услуга отделно. Съгласно императивната разпоредба на чл.67 ал.1 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. По силата на действащата към момента разпоредба ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Безспорно в случая законодателно е прието, че за определяне таксата пропорционално върху данъчната оценка, е необходимо да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, тоест целта на приложимия материален закон е заплащането на съответната такса съобразно съответния обем на ползваната услуга, което всъщност е разликата между таксата, която се следва за реално предоставена услуга и данъка, които не е обвързан с получаването на услуга. С оглед тази законова разпоредба не е предоставен избор на съответния общински съвет относно приложимите методи-според количеството битови отпадъци или пропорционално върху основата, определена от общинския съвет. Само и единствено при невъзможност за определяне на таксата за битови отпадъци по начина, посочен в чл.67 ал.1 ЗМДТ е допустимо тази такса да се определя по начина, регламентиран в хипотезата на чл.67 ал.2 ЗМДТ. От всички събрани по делото доказателства не може да се направи обоснован извод поради какви причини Общинският съвет Б*** е приел размера на таксата да се определя по реда на изключението предвидено в чл.67 ал.2 ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността размера да се определя по общото правило разписано в чл.67 ал.1 ЗМДТ. По аргумента на чл.170 ал.1 АПК във вр с чл.196 АПК ангажирането на доказателства относно приемането на разпоредбата на чл.15 от Наредбата при наличие на невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, събирани, извозвани и обезвреждани от жилищни, вилни и нежилищни имоти на граждани, както и на нежилищни имоти на предприятия на територията на община Б*** , лежи върху Общински съвет Б*** , които не ангажира в хода на съдебното производство никакви доказателства в тази насока. От събраните доказателства не се установява фактическото основание, поради което общинският съвет е определил размера на таксите за битови отпадъци директно по реда на изключението предвидено в действащата разпоредба на чл.67 ал.2 ЗМДТ. Никъде във всички съпътстващи оспорения административен акт материали и документи не са изложени фактически основания, поради което общинският съвет Б*** приема, че размерът на таксата за битови отпадъци не може да бъде определена по реда на чл.67 ал.1 ЗМДТ, тоест следва да се приеме, че размерът на таксата за битови отпадъци, формиран по реда на чл.15 от Наредба пропорционално върху данъчната стойност на имота, е определен при липса на установена невъзможност да се определи количеството на битови отпадъци, регламентиран в приложимия материален закон. Липсата на изложени съображения от страна на общинския съвет за прилагане на другия начин за определяне на таксата за битови отпадъци - пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, съгласно чл.67 ал.2 ЗМДТ от една страна лишават съда от възможността да провери законосъобразността на приетия начин за определяне таксата за битови отпадъци, а от друга се явяват и основание да се приеме пряко противоречие с разписаните в ЗМДТ приоритети при определяне на размера на дължимата такса още повече, че в хода на производството не се установиха предпоставките да се прилага реда по чл.67 ал.2 ЗМДТ в действащата редакция към момента.
            Съгласно чл.67 ал.1 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, който е основен начин за определяне на тази такса. Съгласно чл.67 ал.2 ЗМДТ, когато не може да се определи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Тълкувайки посочените правни разпоредби се налага изводът, че да се определи таксата пропорционално върху данъчната оценка или отчетната стойност е необходимо да не може да се установи количеството на битовите отпадъци, каквито доводи не са изложени от колективния административен орган при приемането на обжалваната разпоредба на наредбата и не се установяват от представените писмени доказателства във връзка с приемането й. Не са налице доказателства и не се излагат доводи в мотивите на решението на общинския съвет, с което е приет оспореният текст от наредбата, за невъзможност да бъде установено количеството на битови отпадъци в съответствие с изискванията на чл.67 ЗМДТ. Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаването на акта от административния орган е свързана с възможността на адресатите на акта да разберат фактите, мотивирали административния орган, да издаде обжалвания административен акт и съответно да се извърши проверка на неговата законосъобразност. Липсата на доказателства, събрани в хода на административното производство по приемане на обжалваната разпоредба на наредбата, които като съпътстващи издаването на акта са част от мотивите, обуславят незаконосъобразността на обжалваната разпоредба на приетата наредба. 

            Пак в тази връзка следва да се отбележи, че Наредбата е приета и в нарушение на разписаните административнопроизводствени правила, които въвеждат специални изисквания при приемане на подзаконови актове приемани от органите на местното самоуправление.  Съгласно  чл. 26 ал.2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта. По силата на чл. 28 ал.1 ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а според втората алинея мотивите, съответно докладът съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Анализът на цитираните правни норми сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че при приемането на Наредбата специалните изисквания на ЗНА не са спазени, като този извод настоящият съдебен състав формулира предвид липсата на ангажирани годни доказателства установяващи изпълнението на изискването от страна на органа на местното самоуправление. Процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в защита на публичния интерес, ето защо допуснатото нарушение е съществено. Нормата на  чл. 26 ал.2 ЗАН следва да бъде тълкувана в съответствие с чл.77 АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което не е изпълнено. Неспазването на чл.77 АПК и  чл.26 ал.2 ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл.142 ал.1 АПК и чл.15 ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването на проекта, ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя на проекта е императивно предписано в закон, което не е било изпълнено от органа, издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Съблюдаването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове е императивно задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.

         Настоящият съдебен състав отбелязва с оглед изчерпателност, че проверката за законосъобразност свързана със съответствие с по-висок по степен нормативен акт се извършва само и единствено спрямо действащата към момента редакция на материалния закон, но предвид новата редакция на чл.67 ал.2 ЗМДТ независимо от изхода на настоящето съдебно производство за Общински съвет Б*** е налице задължение да приведе текстовете на Наредбата приемана на основание чл.9 ЗМДТ в съответствие с новите правила регламентирани от законодателя. 

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че  протестираната разпоредбата на чл.15 Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Б*** (Наредбата) приета с Решение №133 от Протокол №18/29.01.2009г. на Общински съвет Б*** е незаконосъобразна, тъй като от една страна противоречи на по-висок по степен акт, а от друга при приемането и не са спазени императивни разпоредби довели до съществени нарушения на административно производствените правил поради което протеста следва да се уважи като основателен предвид което на основание чл.193 ал.1 АПК Административен съд Монтана

                                                Р Е Ш И

 

         ОТМЕНЯ чл.15 Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Б*** (Наредбата) приета с Решение №133 от Протокол №18/29.01.2009г. на Общински съвет Б*** .

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

Съгласно чл.194 АПК след изтичане на срока за обжалване настоящето съдебно решение подлежи на обявяване по реда, по който е обявена Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Б*** (Наредбата) приета с Решение №133 от Протокол №18/29.01.2009г. на Общински съвет Б*** .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: