Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

203/03.04.2014 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Административен съд – Монтана, административен състав по чл.191, ал.2 от АПК, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                              Председател: Огнян Евгениев

                                                                                     Членове:  Мария Ницова                                                                                                                                                   

                                                                                                      Момчил Таралански

 

при секретаря Д.Д., при участието на прокурора Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Таралански административно дело № 23 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по протест на Районен прокурор при Районна прокуратура – Лом, с който се оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет – Вълчедръм с правно основание чл.185, ал.2, предл.ІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.186, ал.2 от АПК и чл.67, ал.1 и ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ); чл.15, ал.1 и чл.16, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и във връзка с чл.16, ал.1, т.1 и чл.186, ал.2 от АПК.

           Районният прокурор при Районна прокуратура – Лом с протеста, инициирал настоящето дело, оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет – Вълчедръм в частта на чл.16 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вълчедръм, приета с решение № 224 по протокол № 39 от заседание, проведено на 27.02.2003 г. (Наредбата). В протеста се поддържа, че оспорената разпоредба на чл.16 от визирания подзаконов нормативен акт от местно значение със съдържание „Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за:…“ противоречи на действащите норми от по-висш юридически ранг – чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ установявали поредност при прилагането на двата начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци (ТБО), като на първо място законодателя е поставил критерия според количеството на битовите отпадъци и едва след това при невъзможност за установяване на количеството, размера на ТБО да се определя въз основа приета от общинския съвет. В протеста се поддържа, че в подготвителните актове – докладни записки не се посочвали обстоятелства за съществуването на пречки за определяне на размера на ТБО, съобразно с количеството битови отпадъци, при което се прави извода, че без да е изключен редът по чл.67, ал.1 от ЗМДТ, регламентирането на изчисляването на размера по чл.67, ал.2 от ЗМДТ противоречи на закона и по този начин дава възможност за неправилно тълкуване и прилагане на наредбата в противоречие с Конституцията и ЗМДТ. Моли „да обявите за нищожна и да отмените на основание чл.193, ал.1, предл.2 от АПК“ разпоредбата на чл.16 от Наредбата, тъй като същата била формирана по начин, несъответен на целта на закона и до прилагането й на практика в противоречие с Конституцията и ЗМДТ.

Общински съвет – Вълчедръм, чрез писмено становище от Председателя на съвета, депозирано за съдебно заседание оспорват протеста, като молят съда да постанови решение, с което да отхвърли протеста, като поддържат, че оспорения текст от Наредбата е изцяло съобразен с разпоредбите на чл.66, ал.1 във връзка с 67, ал.3 от ЗМДТ, като се позовават и на разпоредбата на § 13, ал.2 от ЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр.101/2013 г.), която предвижда изработка на методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и видовете основи, които служат за определяне на размера на ТБО.

Окръжна Прокуратура – Монтана, чрез представителя си в съдебно заседание, поддържат, че протеста е основателен, респективно, че оспорената разпоредба на чл.16 от Наредбата страда от порок – противоречие с материално-правни норми и като такава е незаконосъобразен административен акт, като навежда доводи и съображения, идентични на изложените в протеста, при което предлага на същата да бъде обявена нищожността, като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен.

 

По допустимостта на протеста за оспорване на подзаконовия нормативен акт (ПНА).

 

Протестът на Районния прокурор при Районна прокуратура – Лом за оспорване на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт от местно значение е подаден съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 във връзка с чл.185, ал.2, предл. 2 от АПК от орган, който е оправомощен за упражни това процесуално право без ограничение във времето, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК, поради което е допустим за разглеждане.

 

По основателността на протеста за оспорване на ПНА.

 

 Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С решение № 224 по протокол № 39 от заседание на Общински съвет – Вълчедръм, проведено на 27.02.2003 г. е приета Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вълчедръм (Наредбата), изменяна впоследствие с решения на Общинския съвет. Приемането на Наредбата е извършено от Общинския съвет при предварително обявен дневен ред и при  наличие на кворум – от общ брой 17 общински съветници, 14 са присъствали на заседанието, от които при вземането на решението за приемането на Наредбата „за“ са гласували 13 общински съветници, „против“ няма, а 1 съветник е гласувал „въздържал се“ (л.48, стр. ІІ по делото).

Наредбата от приемането й до настоящия момент е изменяна многократно в останалите й части (актуалния текст на Наредбата с отбелязване на последвалите изменения и допълнения на л.3-18 по делото), но протестираната разпоредба на чл.16 не е изменяна от приемането й и има следното съдържание:

 Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за:

1.осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

2. събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

 

Приложими правни норми:

 

чл.6, ал.2 от КРБ

чл.5, ал.1; чл.6, ал.1; чл.16, ал.1; чл.76, ал.3; чл.185, ал.2; чл.186, ал.2 от АПК

чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ;

чл.15, ал.1 и ал.3 и чл.16, ал.2 от ЗНА

 

От правна страна, съдът след цялостната проверка на оспорения акт по основанията на чл.146 АПК, намира следното:

Подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден от компетентен орган – Общински съвет - Вълчедръм, който, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК има процесуално-правна компетентност в изпълнение на правомощията си да издават нормативни актове, с които да уреждат, съобразно с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение на територията на Община Вълчедръм.

На следващо място ПНА е издаден в установената писмена форма със съответните реквизити (чл.24-35 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА), при подробно и надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административно-производствени правила – предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения по ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения.

По отношение на оспорената с протеста разпоредба на чл.16 от Наредбата е налице поддържаното в протеста противоречие с материално-правни разпоредби – основанието за отмяна на протестирания административен акт по чл.146, т.4 от АПК. Това противоречие е с действащата разпоредба на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, предвиждащи определянето на размера на таксата да става според количеството на битовите отпадъци, и едва когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на имота, балансовата му стойност или пазарната му цена. От приемането на Наредбата до оспорването й с протеста, инициирал настоящето дело, в текстовете на същата липсва регламентиране на основния критерий, с който националния законодател чрез текста на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е обвързал определянето на размера на ТБО – количеството на битовите отпадъци. Текстът, смисълът и духът на тази разпоредба (67, ал.1 ЗМДТ) очевидно не са възприети от местния законодател при регламентацията на тези обществени отношения с местно значение. Този извод може да се направи дори от простото граматично, а така също и от телеологичното тълкуване на нормите на чл.62-71а от ЗМДТ, съпоставени с текстовете на чл.14-18 от Наредба № 9 на ОбС-Вълчедръм. Едва ли е необходимо, но за пределна яснота настоящият съдебен състав счита за наложително да подчертае, че първият и основен критерий за определяне на размера на ТБО е количеството на отпадъците. Този критерий е съобразен както с конституционно прогласени права и свободи (чл.6, ал.2 от КРБ), така и с основните принципи на правна регулация в демократичното общество, а така също и с принципите на административния процес (чл.5-6 от АПК) и на последно място със справедливостта, като акцесорен източник на правото.   

От друга страна, в този й вид Наредбата страда от съществена непълнота на правната регулация – без да е уреден най-важния критерий на закона (количеството на битовите отпадъци), са регламентирани акцесорните елементи на таксата в т.1-4 от чл.16. Това е във връзка и с отбелязаното по-горе граматично и телеологично (мястото на съответната правна норма в структурата и духа на целия нормативен акт) тълкуване на текстовете на закона и наредбата.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема изразената в протеста теза за възможно двузначно тълкуване на оспорената разпоредба по начин, несъответен на целта на закона във връзка с уредената от закона поредност на прилагането на начините за определяне на размера на ТБО. Няма как, след като отсъства такава правна регламентация за определянето на размера на таксата в зависимост от количеството на отпадъците в основния местен нормативен акт, административните органи да постановяват индивидуалните административни актове, съобразно нормите на ЗМДТ. В това отношение на съдебният състав е служебно известно, че в множество случаи органите по приходите към съответните общински администрации са определяли в ущърб на гражданите и юридическите лица този размер. На докладчика по настоящето дело не е известен досега случай, когато органите погрешно да са определили по-нисък размер на дължимата ТБО.

На следващо място, определянето на размера на ТБО, без да е уреден критерия според количеството отпадъци, не държи сметка за характера на таксата, като вид задължение и плащане. По дефиниция таксата е заплащане за предоставяна на лицето/ата публична услуга, като съществено значение има съотношението между себестойността на услугата и цената на същата. Без да е приложен основния критерий – според количеството отпадъци, това съотношение, по разбиране на настоящия състав, би било съществено нарушено.

Основателни са доводите в протеста, че липсата на правна регламентация в оспорения текст на Наредбата на основния критерий на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е в нарушение на конституционната норма на чл.6, ал.2 от КРБ. Разпоредбите на КРБ имат непосредствено действие (пряко приложение) и норми на други закони или подзаконови нормативни актове не могат да й противоречат (по аргумент от чл.5, ал.1 и ал.2). Разпоредбата на чл.16 от Наредбата е в противоречие както с чл.67, ал.1 от ЗМДТ – основния материално-правен източник, уреждащ обществените отношения по предоставянето на публични услуги от общините, така и с върховния източник на правни норми от вътрешния правен ред – Конституцията (чл.6, ал.2), при което с оглед на процесуалната разпоредба на чл.16, ал.2 от ЗНА във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от АПК и чл.186, ал.2 от АПК, следва да бъде отменена.

Налице са и други противоречия на текстове от Наредбата с нормативен акт от по-висока степен (например чл.17, ал.1 от Наредбата с чл.67, ал.2 от ЗМДТ), но тъй като предмета на делото е очертан с протеста, то съдът няма правомощия за произнасяне извън този предмет. В тази връзка съдът предполага, че отмяната на текста на чл.16, би бил основание за ОбС – Вълчедръм да подложи на цялостна ревизия Наредба № 9, като приведе същата в съответствие с по-високите по степен нормативни актове.

Неоснователни са, по разбиране на съдебния състав, възраженията, наведени в писменото становище от Председателя на ответниците. Тези възражения са по същината си за приложението на законовата норма на чл.66, ал.1 от ЗМДТ т.е. изготвяне на методика и начините как се определят отделните елементи на план-сметката, но не и по съществения въпрос, предмет на оспорването – липсата на правна регламентация в Наредбата на основния критерий на ЗМДТ за определяне на размера на ТБО – според количеството на битовите отпадъци.  

Настоящият съдебен състав, обаче, не възприема изразеното в протеста от Районния прокурор, а поддържано и от представителя на Окръжна прокуратура – Монтана в съдебно заседание становище, че протестираната разпоредба на чл.16 от Наредбата била нищожна и следвало да се обяви нищожността й.

Пълната недействителност (нищожност) е свързана с изначална липса на правно действие, вследствие на толкова тежък порок/пороци, който/които водят до невъзможност на акта да породи въобще правно действие, което в настоящия случай не е установено. Обратното – тази разпоредба е приета по установения правен ред и е породила и пораждала многократно правно действие до момента, в който след оспорването й по съдебен ред е прието, че същата е незаконосъобразна поради противоречие с норми от акт от по-висока степен. Поради това съдът намира, че оспорената разпоредба на чл.16 от Наредбата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, а не както е искането в протеста да бъде обявена нищожността й. В тази връзка неразбираемо и, естествено, недопустимо е искането в протеста едновременно за обявяване на нищожност и за отмяна на посочената разпоредба.   

С оглед на изложеното, съдът приема, че протестираната разпоредба на чл.16 от подзаконовия нормативен акт – Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вълчедръм, приета с решение № 224 по протокол № 39 от заседание, проведено на 27.02.2003 г., поради противоречие с материално-правни разпоредби следва да се отмени, а с оглед на искането за заплащане на разноски, същите – такса за публикация в Държавен вестник, следва да бъдат присъдени, затова съдът                                                        

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.16 от Глава втора, Раздел І – Такси за битови отпадъци от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вълчедръм, приета с решение № 224 по протокол № 39 от заседание, проведено на 27.02.2003 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Общински съвет – Вълчедръм, представляван от Председателя А*** В*** М*** , да ЗАПЛАТИ на Районна прокуратура – Лом разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.                            

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: