Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

207/09.04.2014г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд  Монтана, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и четиринадесета година, в състав :  

                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                 Членове: Мария Ницова 

                                                                                  Момчил Таралански             

                                                                      

при секретар Д.Д.  и с участието на прокурора Г.А***

разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д.№14/2014г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производството е по протест на Районен прокурор при Районна прокуратура Лом, с който се оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет Лом, с правно основание чл.185, ал.2, предл.ІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.186, ал.2 от АПК и чл.67, ал.1 и ал.2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/; чл.15, ал.1 и чл.16, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и във връзка с чл.16, ал.1, т.1 и чл.186, ал.2 от АПК.

           Районният прокурор при Районна прокуратура Лом с протеста, инициирал настоящето дело, оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет Лом, а именно чл.14, ал.1 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом, приета с решение №457 по протокол №44 от 20.01.2010г. на Общински съвет Лом, допълнена и изменена с решение №271 по протокол №26от 21.12.2012г./Наредбата/. В протеста се поддържа, че оспорената разпоредба на чл.14, ал.1 от визирания подзаконов нормативен акт от местно значение със съдържание „Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за:…“ противоречи на действащите норми от по-висш юридически ранг – чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ установявали поредност при прилагането на двата начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци /ТБО/, като на първо място законодателят е поставил критерия според количеството на битовите отпадъци и едва след това при невъзможност за установяване на количеството, размера на ТБО да се определя въз основа приета от общинския съвет. В протеста се поддържа, че в подготвителните актове – докладни записки не се посочвали обстоятелства за съществуването на пречки за определяне на размера на ТБО, съобразно с количеството битови отпадъци, при което се прави извода, че без да е изключен редът по чл.67, ал.1 от ЗМДТ, регламентирането на изчисляването на размера по чл.67, ал.2 от ЗМДТ противоречи на закона и по този начин дава възможност за неправилно тълкуване и прилагане на наредбата в противоречие с Конституцията и ЗМДТ. Моли „да обявите за нищожна и да отмените на основание чл.193, ал.1, предл.2 от АПК“ разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата, тъй като същата била формирана по начин, несъответен на целта на закона и до прилагането й на практика в противоречие с Конституцията и ЗМДТ.

Общински съвет Лом, чрез писмено становище от Председателя на съвета, депозирано за съдебно заседание оспорват протеста, като молят съда да постанови решение, с което да отхвърли протеста, като поддържа, че оспореният текст от Наредбата е изцяло съобразен с разпоредбите на чл.66, ал.1 във връзка с 67, ал.3 от ЗМДТ, която предвижда изработка на методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и видовете основи, които служат за определяне на размера на ТБО.

            Окръжна Прокуратура Монтана, чрез представителя  в съдебно заседание, поддържа, че протеста е основателен, респективно, че оспорената разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата страда от порок – противоречие с материалноправни норми и като такава е незаконосъобразен административен акт, като навежда доводи и съображения, съгласно изложените в протеста, при което предлага на същата да бъде обявена нищожността, като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен.

            Протестът на Районния прокурор при Районна прокуратура Лом за оспорване на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт от местно значение, е подаден съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 във връзка с чл.185, ал.2, предл. 2 от АПК от орган, който е оправомощен за упражни това процесуално право без ограничение във времето, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК, поради което е допустим за разглеждане.

             Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

            С решение №457 по протокол №44/20.01.2010г. на Общински съвет Лом,  е приета Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом /Наредбата/, изменяна и допълнена впоследствие с решение №271 по протокол №26/21.12.2012г. на Общинския съвет Лом. Приемането на Наредбата е извършено от Общинския съвет при предварително обявен дневен ред и при  наличие на кворум – от общ брой 27 общински съветници, гласували 22 „за” и 1 „въздържал се”/л.63 от делото/ ,  а за изменението и допълнението 22 „за” и 4 „въздържал се”/ л.64 от делото/.

            Протестираната разпоредба на чл.14, ал.1, изменена с решение №271 по протокол №26/21.12.2012г., има следното съдържание:  „Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка

/Приложение 1а/, включваща необходимите разходи за:

1.осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

2. събиране, включително разделно,  на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл.60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.“

            От правна страна, съдът след цялостната проверка на оспорения акт по основанията на чл.146 АПК, намира следното:

            Подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган – Общински съвет Лом,  който, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК има процесуално правна компетентност в изпълнение на правомощията си да издават нормативни актове, с които да уреждат, съобразно с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение на територията на Община Лом.

            На следващо място същият е издаден в установената писмена форма със съответните реквизити /чл.24-35 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА/, при подробно и надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила – предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения по ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения.

            По отношение на оспорената с протеста разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата е налице поддържаното в протеста противоречие с материалноправни разпоредби – основанието за отмяна на протестирания административен акт по чл.146, т.4 от АПК.

Това противоречие е с действащата разпоредба на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, предвиждащи определянето на размера на таксата да става според количеството на битовите отпадъци, и едва когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на имота, балансовата му стойност или пазарната му цена. От приемането и изменението на Наредбата до оспорването й с протеста, инициирал настоящето дело, в текстовете на същата липсва регламентиране на основния критерий, с който националния законодател чрез текста на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е обвързал определянето на размера на ТБО – количеството на битовите отпадъци. Текстът, смисълът и духът на тази разпоредба чл. 67, ал.1 ЗМДТ, очевидно не са възприети от местния законодател при регламентиране на тези обществени отношения с местно значение. Този извод може да се направи дори от простото граматично, а така също и от телеологичното тълкуване на нормите на чл.62-71а от ЗМДТ, съпоставени с текстовете на чл.12-16 от Наредбата  на ОбС Лом. Едва ли е необходимо, но за пределна яснота настоящият съдебен състав счита за наложително да подчертае, че първият и основен критерий за определяне на размера на ТБО е количеството на отпадъците. Този критерий е съобразен както с конституционно прогласени права и свободи чл.6, ал.2 от КРБ, така и с основните принципи на правна регулация в демократичното общество, а така също и с принципите на административния процес чл.5-6 от АПК и на последно място със справедливостта, като акцесорен източник на правото.  

            От друга страна, в този й вид Наредбата страда от съществена непълнота на правната регулация – без да е уреден най-важния критерий на закона /количеството на битовите отпадъци/, са регламентирани акцесорните елементи на таксата в т.1-4 от чл.14, ал.1. Това е във връзка и с отбелязаното по-горе граматично и телеологично /мястото на съответната правна норма в структурата и духа на целия нормативен акт/ тълкуване на текстовете на закона и наредбата.

            Настоящият съдебен състав изцяло възприема изразената в протеста теза за възможно двузначно тълкуване на оспорената разпоредба по начин, несъответен на целта на закона във връзка с уредената от закона поредност на прилагането на начините за определяне на размера на ТБО. Няма как, след като отсъства такава правна регламентация за определянето на размера на таксата в зависимост от количеството на отпадъците в основния местен нормативен акт, административните органи да постановяват индивидуалните административни актове, съобразно нормите на ЗМДТ.

            На следващо място, определянето на размера на ТБО, без да е уреден критерият според количеството отпадъци, не държи сметка за характера на таксата, като вид задължение и плащане. По дефиниция таксата е заплащане за предоставяна на лицата публична услуга, като съществено значение има съотношението между себестойността на услугата и цената на същата. Без да е приложен основният критерий – според количеството отпадъци, това съотношение, по разбиране на настоящия състав, би било съществено нарушено. Законодателят е поставил в определена и императивна последователност начините на определяне размера на таксата. Основният начин е според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството се преминава към определяне на такса в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съюзът "или" означава, че посочените два начина за определяне на годишния размер на таксата /в левове на ползвател или пропорционално върху определена основа/ са равностойни юридически, а са алтернативни само по отношение на основния начин за определяне на таксата върху количеството на битовите отпадъци. Достатъчно е да се установи , че е невъзможно да се установи количеството на битовите отпадъци по чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, за да се премине към един от алтернативните способи. Следователно е предоставено на преценката на общинския съвет кой от двата начина да избере, но само в случай, че е невъзможно да се определи количеството на битовите отпадъци.                                

            Основателни са доводите в протеста, че липсата на правна регламентация в оспорения текст на Наредбата на основния критерий на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е в нарушение на конституционната норма на чл.6, ал.2 от КРБ. Разпоредбите на КРБ имат непосредствено действие, пряко приложение и норми на други закони или подзаконови нормативни актове не могат да й противоречат /по аргумент от чл.5, ал.1 и ал.2/. Разпоредбата на чл.14, ал.1  от Наредбата е в противоречие както с чл.67, ал.1 от ЗМДТ – основния материалноправен източник, уреждащ обществените отношения по предоставянето на публични услуги от общините, така и с върховния източник на правни норми от вътрешния правен ред – Конституцията - чл.6, ал.2, при което с оглед на процесуалната разпоредба на чл.16, ал.2 от ЗНА във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от АПК и чл.186, ал.2 от АПК, следва да бъде отменена.

            Налице са и други противоречия на текстове от Наредбата с нормативен акт от по-висока степен, но тъй като предмета на делото е очертан с протеста, то съдът няма правомощия за произнасяне извън този предмет. В тази връзка съдът предполага, че отмяната на текста на чл.14, ал.1  би бил основание за ОбС Лом да подложи на цялостна ревизия Наредбата, като приведе същата в съответствие с по-високите по степен нормативни актове.

            Неоснователни са, по разбиране на съдебния състав, възраженията, наведени в писменото становище от Председателя на Общински съвет Лом. Тези възражения са по същината си за приложението на законовата норма на чл.66, ал.1 от ЗМДТ т.е. изготвяне на методика и начините как се определят отделните елементи на план-сметката, но не и по съществения въпрос, предмет на оспорването – липсата на правна регламентация в Наредбата на основния критерий на ЗМДТ за определяне на размера на ТБО – според количеството на битовите отпадъци. 

            Настоящият съдебен състав, обаче, не възприема изразеното в протеста от Районния прокурор, а поддържано и от представителя на Окръжна прокуратура Монтана в съдебно заседание становище, че протестираната разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата била нищожна и следвало да се обяви нищожността й.

            Пълната недействителност/нищожност/,  е свързана с изначална липса на правно действие, вследствие на толкова тежък порок/пороци, който/които водят до невъзможност на акта да породи въобще правно действие, което в настоящия случай не е установено. Обратното – тази разпоредба е приета по установения правен ред и е породила и пораждала многократно правно действие до момента, в който след оспорването й по съдебен ред е прието, че същата е незаконосъобразна поради противоречие с норми от акт от по-висока степен. Поради това съдът намира, че оспорената разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, а не както е искането в протеста да бъде обявена нищожността й. В тази връзка неразбираемо и, естествено, недопустимо е искането в протеста едновременно за обявяване на нищожност и за отмяна на посочената разпоредба.   

            С оглед на изложеното, съдът приема, че протестираната разпоредба на чл.14, ал.1 от подзаконовия нормативен акт – Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом, приета с решение №457 по протокол №44 от 20.01.2010г. на Общински съвет Лом, допълнена и изменена с решение №271 по протокол №26 от 21.12.2012г., поради противоречие с материалноправни разпоредби следва да се отмени, а с оглед на искането за заплащане на разноски, същите – такса за публикация в Държавен вестник, следва да бъдат присъдени, поради което  съдът                                                        

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.14, ал.1от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Лом, приета с решение №457 по протокол №44 от 20.01.2010г. на Общински съвет Лом, допълнена и изменена с решение №271 по протокол №26 от 21.12.2012г., като незаконосъобразна.

            ОСЪЖДА Община Лом, да заплати на Районна прокуратура Лом разноски по делото в размер на 20/двадесет/ лева.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.                            

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: