Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

108/25.02.2014 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Административен съд – Монтана, административен състав по чл.191, ал.2 от АПК, в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                             Председател: Момчил Таралански

                                                                                     Членове: Бисерка Бойчева

                                                                                                     Рени Цветанова                                                                                                    

 

при секретаря А.Л., при участието на прокурора Камелия Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Таралански административно дело № 13 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по протест на Районен прокурор при Районна прокуратура – Лом, с който се оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет – Брусарци с правно основание чл.185, ал.2, предл.ІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.186, ал.2 от АПК и чл.67, ал.1 и ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ); чл.15, ал.1 и чл.16, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и във връзка с чл.16, ал.1, т.1 и чл.186, ал.2 от АПК.

           Районният прокурор при Районна прокуратура – Лом с протеста, инициирал настоящето дело, оспорва подзаконов нормативен акт на Общински съвет – Медковец в частта на чл.14, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Брусарци, приета с решение № 23 по протокол № 5 от заседание, проведено на 30.01.2012 г. (Наредбата). В протеста се поддържа, че оспорената разпоредба на чл.14, ал.1 от визирания подзаконов нормативен акт от местно значение със съдържание „…Таксата се определя в промил върху данъчната оценка на имота за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за:…“ противоречи на действащите норми от по-висш юридически ранг – чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ и чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като ограничавала правата на лицата, като представлявала по-неблагоприятно третиране на лица във връзка с критерия имуществено състояние; освен това оспорената разпоредба противоречала и на разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, които императивно уреждали като основен критерий за определяне на таксата количеството на битовите отпадъци, но не и данъчната оценка на имота. Моли „да обявите за нищожна и да отмените на основание чл.193, ал.1, предл.2 от АПК“ разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата, тъй като същата била формирана по начин, несъответен на целта на закона и до прилагането й на практика в противоречие с Конституцията и ЗМДТ.

Общински съвет – Брусарци, чрез Председателя на съвета, оспорват и в писмено становище протеста, като молят съда да постанови решение, с което да отхвърли протеста, като поддържат, че няма нито една община в Република България, която да определя размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци.

Окръжна Прокуратура – Монтана, чрез представителя си в съдебно заседание, поддържат, че протеста е основателен, респективно, че оспорената разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата страда от порок – противоречие с материално-правни норми и като такава е незаконосъобразен административен акт, при което предлага същата да бъде отменена.

 

По допустимостта на протеста за оспорване на подзаконовия нормативен акт (ПНА).

 

Протестът на Районния прокурор при Районна прокуратура – Лом за оспорване на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт от местно значение е подаден съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 във връзка с чл.185, ал.2, предл. 2 от АПК от орган, който е оправомощен за упражни това процесуално право без ограничение във времето, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК, поради което е допустим за разглеждане.

 

По основателността на протеста за оспорване на ПНА.

 

 Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С решение № 23 по протокол № 5 от заседание на Общински съвет – Брусарци, проведено на 30.01.2012 г. е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Брусарци (Наредбата). Приемането на Наредбата е извършено от Общинския съвет при предварително обявен дневен ред и при  наличие на кворум – от общ брой 13 общински съветници, 13 са присъствали на заседанието, от които при вземането на решението за приемането на Наредбата за приемането й са гласували 12 общински съветници, а 1 не е гласувал.

Наредбата от приемането й до настоящия момент не е изменяна, като протестираната разпоредба на чл.14, ал.1 от същата, има следното съдържание: „Таксата се определя в промил върху данъчната оценка на имота за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за:

1.осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

2.събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и

3. съоръжения за обезвреждането им;

4. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на

5. депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови

6.отпадъци;

7. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от

8. населените места, предназначени за обществено ползване.

 

 

Приложими правни норми:

 

чл.5, ал.1; чл.6, ал.1; чл.16, ал.1; чл.76, ал.3; чл.185, ал.2; чл.186, ал.2 от АПК

чл.6, ал.2 от КРБ

чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ;

чл.15, ал.1 и ал.3 и чл.16, ал.2 от ЗНА

 

От правна страна, съдът след цялостната проверка на оспорения акт по основанията на чл.146 АПК, намира следното:

Подзаконовият нормативен акт (ПНА) е издаден от компетентен орган – Общински съвет, който, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК има процесуално-правна компетентност в изпълнение на правомощията си да издават нормативни актове, с които да уреждат, съобразно с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

На следващо място ПНА е издаден в установената писмена форма със съответните реквизити (чл.24-35 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА), при подробно и надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административно-производствени правила – предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения по ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения.

По отношение на оспорената с протеста разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата е налице поддържаното в протеста противоречие с материално-правни разпоредби – основанието по чл.146, т.4 от АПК. Това противоречие не е с действащите разпоредби на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, предвиждащи определянето на размера на таксата да става според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Цитираната редакция на ал.2 на чл.67 от ЗМДТ, изменена с ДВ, бр.119/2002, в сила от 01.01.2004 г. е действаща и към настоящия момент. Измененията на ал.2 на чл.67 от ЗМДТ с ДВ, бр.101/2013, предвиждащи, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена ще влязат в сила, респективно ще бъдат част от действащото обективно право едва от 01.01.2015 г.

Противоречието на оспорената разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата, обаче е както с разпоредби от Конституцията на Република България (КРБ) – тази на чл.6, ал.2, така и с основни принципи на административния процес и въобще на правното регулиране на обществените отношения. Настоящият съдебен състав изцяло възприема изразената в протеста теза за неблагоприятното третиране на лицата, по отношение на които се прилага ПНА. Определянето на размера на таксата за битови отпадъци (ТБО) не следва да зависи от данъчната оценка на имота, доколкото това е критерий, който е свързан с имущественото състояние на лицата – собственици на недвижимите имоти. Определянето на ТБО в зависимост от данъчната оценка на имота не държи сметка за характера на таксата. По дефиниция таксата е заплащане за предоставяна на лицето/ата публична услуга. Съотношението между себестойност на услугата и цената на същата би било съществено нарушено, ако критерия данъчна оценка на имота бъде определящ за размера на ТБО, защото по този начин действително би било налице неравнопоставеност в третирането на платците на публичната услуга – генериращите по-голямо количество БО биха плащали по-малко само заради по-малката стойност (данъчна оценка) на техните имоти от собственици на имоти с по-голяма данъчна оценка, които обаче, генерират по-малко количество БО, респективно по-малки са разходите на общината за управление на техните БО. Всъщност вероятно това са и мотивите на законодателя за изменението на чл.67, ал.2 от ЗМДТ с ДВ, бр.101/2013 г. Основателни са доводите в протеста, че това неравноправно третиране на лицата е в нарушение на конституционната норма на чл.6, ал.2 от КРБ. Разпоредбите на КРБ имат непосредствено действие (пряко приложение) и норми на други закони или подзаконови нормативни актове не могат да й противоречат (по аргумент от чл.5, ал.1 и ал.2). Поради това, независимо, че към момента на подаване на протеста разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата не е в противоречие с чл.67, ал.2 от ЗМДТ – основния материално-правен източник, уреждащ обществените отношения по предоставянето на публични услуги от общините, то същата разпоредба противоречи на върховния източник на правни норми от вътрешния правен ред – Конституцията (чл.6, ал.2), при което с оглед на процесуалната разпоредба на чл.16, ал.2 от ЗНА следва да бъде отменена.

Налице са и други основания за отмяна, които се възприемат от членове на настоящия съдебен състав. Редакцията на оспорената разпоредба не е съобразена дори с действащите към момента разпоредби на чл.67 от ЗМДТ, доколкото определянето на размера в чл.14, ал.1 от Наредбата е както въз основа на промил върху данъчната оценка, така и въз основа на разходи за дейностите по т.1-8. Тази своеобразна правно-техническа еклектика не позволява да се определи кой в крайна сметка е критерия на местния законодател – дали данъчната оценка или разходите за дейностите по т.1-8. Не на последно място следва да се отбележи и очевидните технически грешки и несъответствия при изписване на дейностите по т.1-8 (вж. текста на чл.14, ал.1 от Наредбата в заверен препис на л.8, също л.37 и л.44).

Неоснователни са, по разбиране на съдебния състав, възраженията, наведени в писмената защита от представителя на ответниците. Тези възражения са по същината си възражения по целесъобразност, свързани с обстоятелството, че до влизането в сила на редакцията на чл.67, ал.2 от ЗМДТ оставали по-малко от 10 месеца; че нито Областен управител на област Монтана, нито Районна прокуратура – Лом или Окръжна прокуратура - Монтана били оспорили Наредбата от приемането й до настоящия момент; както и че нито една община в България не определяла размера на таксата според количеството на битовите отпадъци. Точно в това отношение, съдът смята, че т.нар. vacatio legis на закона (чл.67, ал.2 от ЗМДТ, ДВ, бр.101/2013 г.) следва да се използва най-рационално от Общинския съвет – Брусарци, за да предложи на обществено обсъждане проекта за изменение на Наредбата в тази й част и като спази всички административно-производствени правила, да приеме законосъобразен текст, регламентиращ определянето на размера на ТБО, който да е съобразен както с нормата на закона, така и с равнопоставеното третиране на субектите – физически и юридически лица. Обстоятелството, че цитираната разпоредба на ЗМДТ все още не е влязла в сила, не е релевантно за изводите на настоящия състав за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, тъй като същата не само противоречи, както вече се посочи, на конституционна разпоредба, но е в разрез и с принципите на правното регулиране и административния процес, уредени в чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА; чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 от АПК

Настоящият съдебен състав, обаче, не възприема изразеното в протеста от Районния прокурор становище, че протестираната разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата била нищожна и следвало да се обяви нищожността й.

Пълната недействителност (нищожност) е свързана с изначална липса на правно действие, вследствие на толкова тежък порок/пороци, който/които водят до невъзможност на акта да породи въобще правно действие, което в настоящия случай не е установено. Обратното – тази разпоредба е приета по установения правен ред и е породила и пораждала многократно правно действие до момента, в който след оспорването й по съдебен ред е прието, че същата е незаконосъобразна поради противоречие с норми от акт от по-висока степен. Поради това съдът намира, че оспорената разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, а не както е искането в протеста да бъде обявена нищожността й. В тази връзка неразбираемо и, естествено, неоснователно е искането в протеста едновременно за обявяване на нищожност и за отмяна на посочената разпоредба.   

 

С оглед на изложеното, съдът приема, че протестираната разпоредба на чл.14, ал.1 от подзаконовия нормативен акт – Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Брусарци, приета с решение № 23 по протокол № 5 от заседание, проведено на 30.01.2012 г., поради противоречие с материално-правни разпоредби следва да се отмени, а с оглед на искането за заплащане на разноски, същите – такса за публикация в Държавен вестник, следва да бъдат присъдени, затова съдът                                                        

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.14, ал.1 от Глава втора, Раздел І – Такси за битови отпадъци от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Брусарци, приета с решение № 23 по протокол № 5 от заседание, проведено на 30.01.2012 г. на Общински съвет – Брусарци, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Общински съвет – Брусарци, представляван от Председателя К*** К*** Д*** , да ЗАПЛАТИ на Районна прокуратура – Лом разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.                            

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: