Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 205 / 28.03.2013г., гр.Монтана.

 

В името на народа

         Административен съд Монтана, втори състав, в заседание на двадесет и осми март  две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М*** Н***

 

като разгледа докладваното от  съдия Н*** адм. дело №235 по описа за 2013 год. на Административен съд Монтана , за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр.с.чл.12, ал.4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/.

             Образувано е по жалба от В.М.В. *** против заповед №170/27.03.2013г. на кмета на община Л*** ,  с която на основание чл.12, ал.2, т.1 и 2 от ЗСММ е заповядано ” ..Забранявам провеждането на манифестация с маршрут община Л*** – ПГ”Н.Г*** ” – Б*** Д*** – община Л*** на 30.03.2013г. от 11.00 до 12.00 часа, поради създаване условия за нарушаване на обществения ред и възпрепятстване нормалното движение по улиците в централната част на гр.Л*** ..”  В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗСММ. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано кметът на община Л*** е забранил провеждането на  протестните действия, т.к. вече 12 дни протестират и до този момент с нищо не са създали предпоставки и не са нарушили обществения ред, като твърди, че не е налице законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 12 от ЗСММ, за постановяването на забранителен административен акт. Обосновава, че с разпоредената забрана за провеждането на митинга на заявените от организатора дати, недопустимо се ограничават признатите и гарантирани в Конституцията на  Р.България и Европейската харта за правата на човека. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

             Ответникът по жалбата - Кмет на община Л*** , в представено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че в посочения ден се провежда традиционен пазар в гр.Л*** , в уведомлението „ не посочено по кои улици ще се движи манифестацията”  и „ако протестиращите се движат по ул.Д*** и ул.С*** , то това е пешеходната зона на града и ..възпрепятстване на нормалното двежение на пешеходци..”, по „другите улици например ул.С*** К*** и ул.С*** или по ул.Ц*** С*** ..сериозни пречки в движението на моторните превозни средства..”. С подробно изложени съображения по съществото на спора поддържа, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на закона.

         Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

                   С У*** вх. №94-00-2180/27.03.2013г., подадено от д-р В.М.В.,  на основание чл. 8, ал.1 от ЗСММ, кметът на община Л*** е уведомен, че  ще се проведат протестни действия на 30.03.2013г./събота/ от 11.00 часа до 12.00 часа...„срещу решение №310/15.03.2013г. на Общински съвет Л*** , както и действията като цяло на Общинския съвет и кмет, с маршрут община Л*** - ПГ”Н.Г*** ”, - площадка пред Д*** – община Л*** ”, т.е. в уведомлението са посочени целите, мястото и времето на провеждане на манифестацията.. С оспорената в настоящото производство Заповед № 170/27.03.2013г., кметът на община Л*** е забранил провеждането на манифестацията с посочения  маршрут. Заповедта е постановена на основание чл. 12, ал.2, т.1 и 2 от ЗСММ, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството   поради създаване условия за нарушаване на обществения ред и възпрепятстване нормалното движение по улиците в централната част на гр.Л*** .” . С оглед на което е съгласно изложеното становище е предположено, че са налице  данни за евентуално нарушаване на обществения ред и възпрепятстване на нормалното движение по улиците в съботния ден/ пазарен да гр.Л*** /.

            Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорения административен акт;         

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

         Оспорването, като направено от легитимирано лице, с правен интерес - адресат на постановената забрана за провеждане на манифестация, в законово установения срок по чл. 12, ал.4 от ЗСММ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

         Заповед №170/27.03.2013г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 12, ал.2 от ЗСММ, при спазване на административнопроизводствените правила,  т.ч. изискването по чл. 12, ал.3 от ЗСММ за налагане на забраната в срок от 24 часа от уведомяването и е със съдържание, съответстващо на императивните законови изисквания по чл. 59, ал.2 от АПК.

Член 43, ал.1 от Конституцията на Р.България гарантира правото на гражданите да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, като алинея втора на същия член постановява, че редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. Това е Законът за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/.  Анализът на приложимата нормативна регламентация сочи на извода, че за провеждането на манифестация е въведен уведомителен режим, при предвидени в закона основания налагане на ограничения и забрана за тяхното провеждане. В чл. 12 от ЗСММ изрично са регламентирани допустимите ограничения на свободата на мирно събиране, в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите.

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се сублимират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая обжалваната заповед е постановена на основание чл. 12, ал.2, т.1 и 2 от ЗСММ. Съгласно посочената разпоредба, кметът на общината може да забрани провеждането на манифестация, когато има несъмнени данни за:  т.1 насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; т.2 застрашаване на обществения ред в съответното населено място. Следователно законово регламентираната материално правна предпоставка, при наличието на която за административния орган в рамките на неговата власт се поражда правомощието да наложи забраната, изисква съществуването на факти и обстоятелства, установяващи по несъмнен начин, че провеждането на манифестацията за посочените  в уведомлението по чл. 8 от ЗСММ цели, място и време, би застрашило конституционно установения и обществения ред.

             В случая нито изложената в обжалваната заповед фактическа обосновка за разпоредената забрана за провеждането на манифестацията, очевидно организирана от граждани, нито представените доказателства и изложеното в становището предположение, сочат наличието на материалноправното основание по чл. 12, ал.2, т. 1 и 2 от ЗСММ. Посочените обстоятелства, с които административният орган е мотивирал налагането на ограничителната мярка по отношение на конституционно признатото и гарантирано право на жалбоподателя по чл. 43, ал.1 от Конституцията на Р.България, се свеждат до предполагаеми нарушения.  Тези обстоятелства обаче не са такива, които да обосновават извод, че провеждането на манифестация би застрашило конституционно установения и обществения ред, доколкото не релевират наличие на реална и непосредствена заплаха, засягаща основни интереси на обществото. Трайно установено в практиката на органите по защита на правата на човека в С*** е, че не може да бъде основание за ограничаване на свободата на мирно събиране наличието на опасение за нарушение на обществения ред, тъй като манифестацията би могла да предизвика нарушение на обществения ред. Ето защо сама по себе си вероятността, че в случай на провеждане на манифестация по определения маршрут, би могло да се „възпрепятства  нормалното движение на пешеходци..или моторни превозни средства”,  не може да бъде валидно основание за налагане на забрана за провеждането на събитието като превантивна мярка. Една манифестация може да бъде забранена на основание, свързано с опазването на обществения ред, само ако съществуват убедителни, конкретни доказателства, че участниците в нея имат намерение да извършват насилствени действия. В този смисъл предполагаемото съществуване на потенциална опасност за застрашаване и нарушаване на обществения ред не е достатъчно за да обоснове ограничаване на правото по чл. 43, ал.1 от Конституцията на Р.България.  Представени от ответника по жалбата доказателства  не установяват по убедителен и несъмнен начин наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за обществената сигурност и обществения ред, доколкото не релевират реална и конкретна заплаха за умишлена употреба на насилие от страна на организаторите и участниците в манифестацията. Всъщност заплахата  при провеждането на манифестацията, съществува хипотетично за всяка масова публична проява на открито и разширяването на тълкуването на основанието по чл. 12, ал.2, т.2 от ЗСММ, би довело до налагане на ограничителната мярка практически за всеки заявен публичен протест, което би обезсмислило застрашеността на обществения ред, като критерий, въведен в закона, за установяване необходимостта от ограничаване на правото на свобода на събиранията по съображения от публичен интерес /обществена сигурност и обществен ред/. Това би противоречало както на чл. 43, ал.1 от Конституцията на Р.България, така и на целите на ЗСММ и на въведения в закона принцип за уведомителния режим, подчинен на гарантиране и осигуряване на възможност за упражняване правото на свобода на събиранията при изрично предвидени допустими ограничения, които ограничение следва да се тълкуват и прилагат стриктно.

          Разпоредената с оспорената заповед забрана представлява ограничение на правото на свобода на събранията и сдруженията, регламентирано в чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, която Конвенция е ратифицирана със закон от Народното събрание на Р.България и е в сила за нашата страна от обнародването й /ДВ, бр.66 от 14.08.1992 г./. Съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на Р.България, Конвенцията е част от вътрешното ни право, като действието й е непосредствено. По аргумент от разпоредбата на т.2, на чл. 11 от ЕКЗПЧОС, ограничаване на правото на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване се допуска единствено на основания, предвидени в закона на съответната държава и доколкото е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. В случая безспорно основанието, на което е постановена обжалваната заповед за забрана за провеждането на манифестация „създаване на условия за нарушаване на  обществения ред в съответното населено място", е нормативно регламентирано в действащото българско законодателство с разпоредбата на чл. 12, ал.2, т.2 от ЗСММ. Но това не е достатъчно да се приеме, че е налице законосъобразна намеса на административния орган в правото на жалбоподателя по чл. 11 от Конвенцията. Необходимо е да установено по несъмнен и безспорен начин съществуването на факти и обстоятелства, релевиращи наличието на законовото основание и обоснованост на прилаганата ограничителна мярка. В контекста на практиката на Съда по правата на човека в С*** /ЕСПЧ/, за да е налице "обоснованост" на налаганото ограничение при упражняването на правото по чл. 11, т.1 от ЕКЗПЧОС, административната намеса следва не само да е предвидена в закона, но и да преследва законна цел и да е необходима в едно демократично общество. Дали ограничителната мярка е необходима в едно демократично общество, се преценява въз основа на прилагането на принципа на пропорционалността от гледна точка съответствие на преследваните цели при налагането на забраната с несъмненото съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основни интереси на обществото и непосредствен риск от нарушаване на обществения ред.

             Както вече беше посочено изложената в обжалваната заповед обосновка, на която се основава от фактическа страна наложената рестриктивна мярка, не покрива съдържанието на предвиденото в чл. 12, ал.2, т.1 и т.2 от ЗСММ основание за налагане на забрана за провеждането на манифестация, с оглед на което съдът приема, че забраната, като постановена в нарушение на ЗСММ, представлява намеса в упражняването на правото на жалбоподателя на свобода на мирните събрания, която не е била предвидена в закона по см. на т.2 на чл. 11 от Конвенцията. Освен това е нарушен и принципът на пропорционалността, доколкото при липса на релевантни факти и обстоятелства, сочещи наличието на реална застрашеност на конституционния и  обществения ред, очевидно ограничителната мярка нито е съответна на целта, която законът преследва с нейното налагане /по съображения за обществения ред и обществената сигурност/, нито ограничаването на правото на свобода на събранията на жалбоподателя е било оправдано от гледна точка. необходимостта му в едно демократично общество .

               Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му. При прилагането на това правило материалната законосъобразност на обжалваната заповед /съществуването на правопораждащите юридически факти и съдържанието на правните последици/, следва да се преценява с оглед на съществувалите и установени от компетентния орган към датата на издаване на заповедта факти, изложени като мотиви в акта. В този смисъл посочените от ответника по жалбата в представеното становище факти и обстоятелства, с които обосновава наличието на основанието по чл. 12, ал.2, т.1 и 2 от ЗСММ, доколкото биха се  осъществили след постановяването на заповедта, са ирелевантни за преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Тук следва да се посочи и предоставената от законодателя възможност в чл.13, ал.1  от ЗСММ, като в закона са регламентирани достатъчно правни гаранции за обезпечаване провеждането на манифестации при условията и реда, предвидени в закона.

             С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна. Оспорената заповед № 170/27.03.2013г. на кмета на община Л*** , като издадена при липса на материалноправната предпоставка по чл. 12, ал.2, т.1 и 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите и в нарушение на чл. 11, т.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

               Предвид, че настоящото производство е неотложно и жалбоподателя не е внесъл държавна такса в размер на 10 лв. съгласно АПК, съдът намира, че следва да го осъди с настоящото решение.  

                Предвид горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ОТМЕНЯ  заповед №170/27.03.2013г. на кмета на община Л*** , с която е забранено провеждането на манифестация на 30.03.2013г. от 11.00 часа до 12.00 часа по маршрут община Л*** – ПГ”Н.Г*** ” – Б*** Д*** – община Л*** , като незаконосъобразна.

          ОСЪЖДА  В.М.В. ***,   в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати държавна такса в размер на 10 лв./десет лева/, по сметка на Административен съд Монтана .

         При неизпълнение на задължението за внасяне на такса в указания седмодневен           срок, ще бъде издаден изпълнителен лист.

 

          Решението да се обяви веднага.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                     

                                                                    Административен съдия: